Това е призив за малко мълчание. Не за участие в спасителните акции, не за пращане на смс-и в помощ на пострадалите от пороя, не дори за съчувствие. Обикновено мълчание, без съпричастност, без състрадание. Затваряне на устата.

Не е много. Призив политиците – кмет, премиер, министри, опозиционери и т.н.- да ни спестят  злостните си нападки, истеричните си изблици, псевдоостроумията си, взаимната си непоносимост, снизходителността си, опитите си за помирителност – и да замълчат. Да говорят само по същество – колко са пострадалите, какво правят, за да си отидат хората по домовете, за да станат проходими улиците, да се върне токът и т.н.

Да си прехапят езика, но да мълчат. Сами не знаят колко полезно ще е такова мълчание.

Призивът ми за малко тишина е и към онези анонимни творители на словесна помия из социалните мрежи. Които веднага изляха кофи злост и омраза. Мълчанието им ще ни спести мракобесни расистки  коментари, че „колкото повече се удавят от циганите в Аспарухово, толкова по-добре“ или разкрития за истинския виновник за трагедията – ромите, които строят незаконно, запушват шахти, улиците са без канализация и въобще така им се пада…

Да замълчат и онези, които се опитват надребно да политизират от трагедията, които мразят наред, които не уважават човешкото страдание.

Малко тишина, моля!