Независимо от придобитата репутация на не особено умни месоядци, някои неандерталци са били на вегетарианска диета и изглежда са използвали естествените форми на пеницилин и аспирин за лечение на инфекции и болка. Това сочат следи от плака, открити по фосилизирани зъби на неандерталци, живели в днешна Белгия и в района на Астурия, Испания, преди 50 хиляди години, съобщава сп. „Нейчър“.

Съвременната наука има удивителни възможности – екип изследователи от Испания, Австралия и Великобритания са успели да извлекат ДНК от плаката, която им позволява да научат с какво са се хранели въпросните индивиди. Неандерталците обикновено са смятани за ентусиазирани почитатели на месото и анализът на остатъците по зъбите им, намерени в Белгия, потвърди това. Разкрита е ДНК от вълнисти носорози и диви овце, заедно с малко гъби. Но по намерените в Испания няма доказателства за месо – открити са следи от диворастящи гъби, кедрови ядки и мъх.

„Бяхме изненадани, че не открихме месо в останките от неандерталци от Астурия, смятани за преобладаващо месоядни. Но намерихме доказателства, че са се наслаждавали на доста разнообразна диета от различни видове растения. И още нещо – някои от тези растения са били добре сготвени, преди да бъдат изядени, – заяви един от изследователите, д-р Антонио Росас от Националния природонаучен музей на Испания. – Емайлът и дентинът на горните зъби на един неандерталец бяха изпилени – вероятно ги е използвал за наточване на някакъв инструмент. Но имаше и признаци, че той е изпитвал силна болка и е предприел изненадващо напредничави начини, за да я облекчи.

Имаме доказателства, че този неандерталец си е назначил сам медикаментозно лечение.“

Учените откриват, че запазената по зъбите на древния човек съдържа следи от патогена Enterocytozoon bieneusi, който предизвиква стомашно-чревни проблеми, включително тежка диария. От дупка в челюстта му специалистите заключават, че неандерталецът е имал зъбен абсцес.

„И двата здравни проблема вероятно са му причинявали силна болка“, коментира д-р Росас.

Плаката съдържа следи от гъбички зелена плесен (Penicillium notatum) - тя е естествен антибиотик, от който се извлича лекарството пеницилин. Намерени са също и следи от топола – кората, корените и листата на това дърво съдържат салицилова киселина, която се използва в аспирина и други болкоуспокояващи.

Според професор Алън Купър от Австралийския център за древна ДНК в университета в Аделаида, който сътрудничи в извършването на генетичния анализ, доказателствата сочат, че Неандерталците са по-сложни създания, отколкото се смяташе досега.

Очевидно са имали добри познания за лечебните растения и техните противовъзпалителни и болкоуспокояващи свойства и неандерталецът изглежда се е самолекувал – продължи проф. Купър. – Използването на антибиотици е много изненадващо, тъй като изглежда се случвало повече от 40 хиляди години, преди да разработим пеницилина. Разбира се, нашите констатации контрастират ярко с доста опростената популярна представа за древните ни роднини.

Изследователите вече разполагат с доказателства, че неандерталците са били наясно с лечебните свойства на някои растения като лайка и бял равнец, подпомагащи храносмилането.

Изследваните останки са от пещерата Ел Сидрон в Пилоня, Северна Испания. Открита през 1994 г.,тази пещера е един от най-активно проучваните археологически обекти в света. Досега там са намерени 2500 скелетни останки от 13 неандерталци – мъже и жени, млади и стари.

Друг участник в настоящото изследване, професор Кийт Добни, от Ливърпулския университет, потвърди, че днес учените разполагат с техники, които им позволяват „достъп до преки доказателства за това с какво са се хранили древните хора“.

Този необикновен прозорец към миналото ни предоставя нови начини да изследваме и разбираме нашата еволюционна история чрез микроорганизмите, които живеят в нас и с нас“, заключава проф. Добни.

Площад Славейков