Бразилия и Мексико изнесоха един много силен, стойностен спектакъл. Не съм учуден от стегнатата игра на мексиканците, още в първия мач с Камерун те направиха силно впечатление. Тук трябва да се постави един сериозен акцент. Често употребяваме стандартни изрази за "тактическите постройки" на отборите. Но схемите не са това, което бяха. И Мексико, и Бразилия, играят в повечето време с трима защитници, за сметка на изключително активните крайни бранители.

Дотук нищо ново и непознато. Всъщност в линията на защитата при изнасянето на топката се връща точно определен човек от вътрешните халфове. В този случай ролята на един Луис Густаво става концептуална, той застава между Давид Луис и Тиаго Силва и най-често при отнемане на топката атаката на Бразилия стартира с негово отиграване.

Що се отнася до критиките по адрес на играта на Бразилия, домакините както завършиха наравно, така можеха и да спечелят. Равенството не е проблем за първото им място в групата. Интересното е, че Сколари направи точно промяната, за която стана дума в предишен анализ. И той разбра, че Хълк е фигурант и постави на негово място Рамирес. На полувремето обаче направи точно смяна на Рамирес с Бернард. Проблемът за Бразилия дойде от далеч по-слабата игра на Оскар в сравнение с първия мач. Явно при бразилците ще е така, ще зависят и от този, който има ден.

Плюсът за Мексико, освен здравата и правилно проведена тактически игра, дойде и от вратаря Очоа. Така е във футбола, неслучайно се казва, че вратарят е половин отбор. При Очоа се видя отчетливо разликата между добрия и страхотния страж. В първия мач на Бразилия с Хърватия и Плетикоса помогна много за головете им. За разлика от Очоа, който знаеше къде и как да застане и колко крачки да направи на голлинията, Плетикоса го караше на отчаяни плонжове и затова по-лесно му вкараха голове.

Някой ще каже, че Очоа е извадил просто късмет - и това го има в играта. Но движението му при головите ситуации на бразилците намали поне наполовина шансовете да му вкарат. Особено при удара с глава на Неймар стражът сякаш изчисли нещата с математическа точност, за да отиграе топката преди да влезе в мрежата. 

По отношение на качеството на футбола, след като видяхме всички отбори може да обобщим, че само 4 тима играят подчертано защитно. Това са Камерун, Иран, Алжир и Хондурас. Всички останали 28 са пристигнали на първенството не да излъжат противника и да го докарат до някое случайно равенство, а да си спечелят точките с истински футбол. За зрителя е много лесно да раздели едните от другите. Споменатата четворка приема играта дълбоко в своята половина, без да прави преса при движението на топката от противника.

Всички останали отбори на първенството къде успешно, къде не толкова, вкарват пет-шест свои футболисти в половината на съперника, за да пресират. Ясно е, че подчертано защитните отбори няма да оцелеят дълго в първенството, а техните мачове ще отидат в графата непривлекателни и както се вижда в тях трудно се бележи. Радостното е, че във всички останали случаи са налице предпоставки за привлекателен футбол.

И още един важен щрих. Отборът, който аз поддържам - Португалия, стартира с лош резултат, но ще сбъркат всички, които вече отписват иберийците. За мен резултатът от мача с Германия е плод на лошо стечение на обстоятелствата. Португалците започнаха много добре, бяха по-опасни до гола на немците, дошъл от много пресилена дузпа. Според мен и червеният картон е спорен, съдията можеше да мине само с жълт. Оттам нататък португалците прецениха, че по-важни са следващите двубои. Това, което видях от Гана и САЩ, ме кара да бъда оптимист за тях. За Германия е ясно: големите мачове за Бундестима са в по-късната фаза от първенството и тогава ще се види колко е силен.

Като стана дума за сръбският съдия и неговите отсъждания, и на това първенство реферите се оказаха спорния фактор. И не е само до някои отделни неправилни отсъждания. В много от случаите гледаме различен критерий за футбола, а това ясно докъде води. Няма как да е иначе, в момента в света има десетина наистина големи съдии, които обаче свирят само в Европа. Видя се как го направиха Ериксен, Брих, Чакър... Бяха перфектни, докато колегите им от останалата част на света създават сериозни проблеми.

Записа Жаклин Михайлов