Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Изненадващо Народното събрание прие на първо четене тълкувателен законопроект на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, за да се спрат продажби на "обособени части" от държавни дружества, които фигурират в забранителния списък за приватизация. Темата стана актуална след търга за Дипломатическия клуб "Бояна" и още няколко имота, организиран от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Имотите бяха част от АДИС. Те бяха купени от трима 20-годишни старозагорски младежи за 10,2 млн. лв. със заем от щедър партньор.

Дружеството е забранено за приватизация, но се оказа, че негови части - като Дипломатическия клуб, са вън от забраната заради начина, по който приватизационната агенция "чете" закона.

 
След скандалната сделка депутатите Мартин Димитров и Петър Славов от Гражданския съвет на РБ и колегата им Методи Андреев от ГЕРБ поискаха промяна - тълкувателен закон, с който да се запише изрично, че приватизация на държавни дружества от забранителния списък може да става само с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет и това важи не само за целите дружества, но и за всички техни активи и "обособени части". Мотивът - в противен случай Агенцията за приватизация може да продаде активите на всички държавни фирми, които не са изрично и поименно попаднали в забранителния списък по закон и от тези държавни фирми да останат "само табелките".
 
 
Законопроектът вчера не попадна в дневния ред на депутатите, въпреки че се гласува друга промяна в същия закон, свързана със същия казус - Министерството на външните работи поиска други 39 имота на дружеството АДИС, на което ведомството е собственик, да бъдат записани изрично в забранителния списък. Особено след като се оказа, че за продажбата на Дипломатическия клуб принципалът не е питан. 
Днес Славов, Димитров и Делян Добрев от ГЕРБ внесоха още едно предложение - да се запише обща забрана в действащия закон за продажба на активи, обособени части и др., когато дружествата са включени в забранителния списък. Целта е да се избегне вариант законът да се променя през месец, защото някое ведомство иска да дописва имоти в списъка.
 
 
Все пак днес тълкувателният закон, който би "затворил вратата" за подобни продажби на обособени части от държавни дружества, влезе в залата. Оказа се, че две министрерства - Министерството на финансите и Министерството на икономиката, са изразили отрицателно становище по предложението - текстовете от закона били ясни и нямали нужда от тълкуване. Докладът на икономическата комисия в парламента бе с решение "да НЕ СЕ подкрепя" тълкувателния законопроект (самия доклад на комисията можете да видите ТУК)
 
Според икономическото ведомство предложеното тълкуване не е финансово обосновано и с влизането му в сила със задна дата ще се развалят сделки, ще тръгнат съдебни производства, от които държавата ще понесе финансова щета. Каква - не става ясно, особено при положение, че повечето министерства обявиха в писмени парламентарни отговори до Димитров и Славов, че не са продавани други обособени части от техни дружества.
 
Въпреки отрицателното становище на комисията обаче депутатите гласуваха "за" тълкувателния законопроект на първо четене, като ключова бе подкрепата от депутатите от ГЕРБ. Това обаче съвсем не значи, че в оставащите малко пленарни дни на 43-ия парламент преди разпускането му ще има окончателно гласуване. То може да стане в периода 11-20 януари. Ако мнозинството реши, че е важно и времето е достатъчно. 
 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.