В света парите за научни изследвания се увеличават, а в България не се постига дори по-малкия национален приоритет от 1,5% от БВП. Това обясни в ефира на БНТ акад. Юлиан Ревалски, избран миналата седмица за председател на Българската академия на науките. 

"Има една Лисабонска стратегия, в която ЕС постави за цел към 2020 г. около 3% от БВП да отива за наука и научни изследвания. В нашата национална стратегия са поставени по-скромни цели, но все пак е предвиден 1,5% за научни изследвания.

Половината от този процент идва от публичното финансиране. В момента ние сме на ниво по-малък от четвърт процент, ако държавата изпълни този ангажимент, ще има съществен резерв, защото това означава почти три пъти да се увеличи досегашното финансиране", обясни Ревалски.

Преди седмица депутатите първо приеха 11 млн. лева отгоре върху бюджета на Академията, обединявайки се срещу ГЕРБ. Най-голямата партия в парламента изчака края на дългия пленарен ден, когато по-малко народни представители бяха в залата, и прегласува точката, като отхвърли увеличението на бюджета. Така той остана 80 млн. лева - колкото и миналогодишния.

Същевременно в БАН, обясни новият председател, има проблеми с плащане на "режийните" и поддръжката на сградите.

"Има уникална апаратура и уникалка инфраструктура, която изисква непрекъсната работа - това е свързано и да не ти спира и тока", заяви той.

Проблем е и ниското заплащане.

"Един млад човек трябва да види перспектива, за да дойде да работи в БАН. Със средна заплата под 700 лв. това няма как да стане", обясни Ревалски. "Да, ние застаряваме, няма какво да го крием.", каза Ревалски.

И добави, че от страната не изтичат само младежи, вече работещи учени правят докторантури и остават в чужбина. Проблем бил и ниският потенциал на учениците.

"Много усилия се хвърляха да се работи с каймака от нашите деца, но трябва да положим много повече усилия за другите ученици", заяви той.

Председателят изрази удовлетвореност от бързата реакция на властта, която отпусна допълнителни средства за академията, след като премиерът Борисов и финансовият министър Горанов го поканиха на среща веднага след избирането му и взеха решение да финансират целево важни проекти. Но отбеляза, че това е краткосрочно решение.

"Всички сме убедени, че трябва да подкрепяме това, което и правителството заложиха като приоритети в този бюджет - образование, здравеопазване, национална сигурност - всеки иска децата му да са добре изучени, всички искаме да сме добре лекувани, и да сме спокойни, както вкъщи, така и навън. Но има един четвърти стълб, който е невидим - научните изследвания.

Няма страна, в която тези три стълба да са добре развити, без да има наука на високо ниво", каза още Ревалски.