Горан Благоев

Руската църква може да бъде напълно спокойна – и настоящият български патриарх, както и предшественикът му Максим, ще се окаже искрен русофил. Това пише известният тв водещ и историк Горан Благоев в своя анализ "Русия размаха пръст на ЕС и чрез Българската православна църква, Неофит мълчи" за сайта faktor.bg.

Приключилото мирно посещение на българския патриарх бе планирано така, че да започне с именния ден на руския домакин – 24 май, когато в Русия празнуват светите Кирил и Методий. Визитата бе белязана от твърде фриволно интерпретиране на църковния протокол – руският патриарх изпрати един от своите самолети да превози българския гост. Никой у нас не посъветва Неофит, че заради имиджа на държавата ни и Църквата ни не е редно да пътува за сметка на домакините. През февруари по същия начин своето мирно посещение в Русия осъществи и Антиохийският патриарх Йоан Десети. Съвпадението не е случайно. Както сред нашия висш клир, така и сред православната патриаршия на Сирия Руската църква има силно влияние – защо да не поухажва бедните си събратя с лукса, който те нямат?!", пише Благоев в статията си, която е под рубрика "Лачени цървули".

"... На официалния разговор между двете делегации обаче Кирил вкара в църковната риторика политически акцент – сякаш говореше не духовен глава, а Путин в расо. Атаката му бе насочена срещу Европа – изходът от изборите за европарламента, според руския патриарх, убедително показал, че “за мнозина европейци е неприемлива ширещата се либералната философия, изискваща отказ от основни нравствени ценности”. Забраненият от ЦИК предизборен клип на “Атака”, който противопостави православието на евроатлантическите “ценности”, се оказа истинско ехо на Кириловото послание. Но подето твърде посредствено, смята водещият на "Вяра и общество". 

... Кирил се оказа великолепно подготвен и бръкна с пръст в най-лютата европейска рана. Докато анализаторите захванаха да бият тревога, че обединението може да не устои, ако се “засили желанието за повторно утвърждаване на националния суверенитет”, Руският патриарх отсече: “Европейският либерализъм изисква отказ и от основите на националното самосъзнание”. Кирил удобно забрави, че обединена Европа изповядва единство в многообразието и въпреки, че е болезнено чувствителна към крайния национализъм, не отрича идентичността на отделните нации. 

Горан Благоев, който е известен с честите си критики към родния св. Синод, продължава:

"Колкото и парадоксално да изглежда, национализмът и православието са сред основните стълбове и на евразийския проект, новата идеология, която Москва издига като алтернатива на усилията да се съхрани обединена Европа. В този геополитически план са възложени определени стратегически задачи и на Московската патриаршия – чрез нея официалната руска еврофобия добива църковен облик.

... Москва индиректно намекваше, че смята Българската православна църква (БПЦ) за истински съюзник в Европа – присъствието ѝ може да е незабележимо пред евроинституциите, но при нужда може да стане руски рупор сред тях. 
Всъщност една адекватна външнополитическа стратегия на България за поддържане на изгоден баланс между ЕС и Русия точно така би разпределила ролите – докато правителството следва брюкселските санкции срещу Москва, БПЦ пази топли отношенията с нея, позовавайки се на дълбоките духовни, славяно-православни връзки, но без да накърнява националните ни интереси. За съжаление подобна виртуозност не е по силите нито на родната ни политическа посредственост, нито на висшия ни клир... 

... Всичко, което артикулира Кирил по отношение на ЕС, Неофит посрещна с благо мълчание – кадрите от срещата ясно го показват. Единствено при завръщането си патриархът продума на летището, че не са смесвали църковните проблеми с политическите. 

... Патриарх Неофит, обаче, пасува като тотално неподготвен ученик. Това обаче само може да подхрани и без това ширещите се подозрения, че България е скрит проводник на руските интереси срещу ЕС.

На края на статията си Благоев напомня:

"Патриарх Неофит да не забравя, че Евросъюзът едва ли би му платил чартъра, ако пътува до Брюксел, но основните средства, с които се финансира реставрацията на стари храмове или се развиват църковни стопанства в диоцеза на БПЦ, се отпускат не от Москва, а от еврофондовете."