Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

37,9% от 15-годишните български ученици са функционално неграмотни по природните науки. Това означава, че те не могат да осмислят, това, което четат в учебниците си и не знаят как да го приложат в практиката.  Общо 41.5% от учениците на 15 и 16 години могат да четат, но се затрудняват да тълкуват прочетения текст. Под нивото на функционалната грамотност по математика са 42% от младежите, което значи, че те могат да смятат, но не могат да прилагат наученото по математика в житейски ситуации. България е 45-а от 72 държави, които са участвали в изследавнето.

Това показват данните от Програмата за международно оценяване на учениците - PISA 2015, които бяха представени днес във всички страни, които са участвали в изследването, включително България.

През 2015 г. от България са участвали 6363 ученици, родени през 1999 г., от 180 училища в страната. PISA се провежда през 3 години: през 2000, 2003, 2006, 2009, 2012 и 2015 г.

Оценяването обхваща три познавателни области: четене, математическа и природонаучна грамотност. През 2015 г. акцентът е върху природните науки. В това изследване за първи път е включен и модул за измерване на уменията на учениците за решаване на проблеми в сътрудничество.

Резултатите са по-добри, отколкото през 2006 г., когато акцентът на PISA също беше върху природните науки, отчете министърката на образованието в оставка Меглена Кунева, но подчерта, че те остават много тревожни.

"Законодателството трябваше да се промени много отдавна, а ние забавихме този процес с 10 години. Трябва да погледнем към драстична промяна на учебните програми",бе коментарът на зам.-министъра на образованието Диян Стаматов. Според него е необходимо олекотяване на материала.

Само 2,9% от учениците са успели да се справят с най-трудните задачи, съобщи Стаматов. 17 на сто от учениците, които са под нивото на функционална грамотност, са от семейства с добър социален статус, което според експерти от просветното министерство се случва за първи път.

PISA 2015

В PISA 2015 участват 72 държави и региони: Австралия, Австрия, Албания, Алжир, Аржентина/Буенос Айрес, Белгия, Бразилия, България, Великобритания, Виетнам, Германия, Грузия, Дания, Доминиканска република, Естония, Израел, Индонезия, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Йордания, Казахстан, Канада, Катар, Кипър, Китай, Китайски Тайбей, Колумбия, Корея, Косово, Коста Рика, Латвия, Ливан, Литва, Люксембург, Макао-Китай, Македония, Малайзия, Малта, Мексико, Молдова, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Обединени арабски емирства, Перу, Полша, Португалия, Румъния, Русия, САЩ, Сингапур, Словакия, Словения, Тайланд, Тринидад и Тобаго, Тунис, Унгария, Уругвай, Финландия, Франция, Хонконг-Китай, Хърватия, Черна гора, Чехия, Чили, Швейцария, Швеция и Япония.

България е 45-а по природни науки.

Резултатите показват, че България и още 39 държави са под средното равнище. Страната ни има 446 точки при средни за ОИСР 493 точки. Най-висок резултат има Сингапур - 556 точки. В групата на силните страни са още: Япония (538 т.), Естония (534 т.).

Задачите се разпределят по трудност в шест нива - задачите от първо ниво са най-лесните, задачите от шесто - най-трудните. Средният резултат на всеки ученик показва на кое равнище от скàлата са най-трудните задачи, които той може да реши. Съответно средният резултат на конкретна страна показва кои са най-трудните задачи, които ученик със средни постижения може да реши.

У нас 37,9% не достигат второто равнище. В ОИСР процентът е 21,2%.

Средният резултат на българските ученици по природни науки през 2015 г. е с 12 точки по-висок от този през 2006 г. Той е равен на броя точки през 2012 г., когато акцентът е математика.

Задачите от PISA 2015 показват, че процентът надостигащите критичното второ равнище по математика е 42%, а по четене - 41%. По математика има положителна тенденция, по природни науки също, но не така стои въпросът с четенето, показва сравнението на резултатите през годините.

През 2006 г. акцентът на PISA отново беше върху природните науки (биология, химия, физика и природна география). Тогава България зае 42-то място сред 57-те държави участнички с резултат под средния (500 точки) - 434 точки. Средният брой точки за страните от ЕС, включени в PISA 2006, беше 497. Страната ни се нареди в една група с Чили, Сърбия, Уругвай, Турция, Йордания, Тайланд и Румъния.

Лидер в PISA 2006 беше Финландия, а в групата на държавите с високи постижения (530-542 т.) бяха: Хонконг-Китай, Канада, Естония, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Китайски Тайбей.

Ключови думи

Коментари

mardafi .'s picture
mardafi .
mardafi

Ми по принцип - дават им зор

Ми по принцип - дават им зор като много малки - учат ебати простотиите до 8 клас и после не искали да четат - па то целото образование в България се състои в печатене на нови учебници - ако сте на около 40 и нагоре - няма да повярвате какви неща ще прочетете в учебниците за - да речем 6 клас
65 65's picture
65 65
65

И аз така,

Мога да чета текст на немски, даже и с малко прилично произношение, но нищо не разбирам.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.