Неделното изявление на премиера Пламен Орешарски, че България спира строителството на газопровода "Южен поток" отприщи вълна от коментари. Кремъл съзря енергиен шантаж, а от Китай министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев се противопостави на началника си, заявявайки че проектът е на етап, в който не може да бъде спрян. Клуб Z потърси мнението на експерта от Българския енергиен форум Христо Казанджиев. От 2002 г. до 2009 г. той е бил директор на дирекция в икономическото министерство. Специалист е по добив на минерални суровини.

- Какво се случва с "Южен поток" оттук насетне? България има ли полезен ход?

- Полезен ход за България по проекта вече няма. Чисто в политически план полезният ход е да започнем да тупаме топката. Чисто от финансова гледна точка полезен ход обаче няма. Поради факта, че договорът с главния изпълнител вече е изпълнен. Големите плащания ще започнат. България просто изпусна всички възможности за полезен ход. Дано да има някакви възможности в подписаните договори. За това обаче никой няма информация какво точно е записано в тях.

Договорът с главния изпълнител е подписан. Това означава, че компанията "Южен поток" започва реализация на проекта. Руснаците също казват, че Европейската комисия няма начин да спре проекта, така че той ще започне да се реализира. Това е целта на всички онези, които направиха неимоверни усилия да стартират проекта, за да започнат огромните плащания и съответно отчисляването на комисиони. Полезният ход на България е да търси някакво решение, което не мога да си представя как ще бъде намерено, освен на база форсмажорни обстоятелства. За съжаление в България не е разписана процедура за спиране на един такъв проект. 

- Може ли да се изчисли каква ще е финансовата загуба за България от проекта?

- Финансовата загуба ще е повече от един милиард лева. Проектът е бюджетиран за 3,5 - 4 млрд. евро с финансовите разходи. Тоест българският дял е 2 млрд. евро или 4 млрд. лева. Трябва да ги предоставим тези пари без абсолютно никакви гаранции, че някога в обозримото бъдеще, тези разходи ще бъдат възстановени.

Второто, което е, че в проекта още от подписването на споразумението с Русия през 1998 г. са допуснати драстични нарушения на добрите практики в петролната индустрия. После те са потвърдени от поредица правителства. Тоест България не знае какви такси ще се плащат по този проект. Не знае нищо за графика на транзита, защото той трябва по някакъв начин да стигне до територията на България. Не се знае и в каква етапност ще се реализира проектът. Независимо от това започва да инвестира в пълния размер необходимите средства. Нещата са много тежки за България. 

Всъщност в момента се разиграва моделът АЕЦ "Белене" в газовия сектор. Това е.

- Как изчислявате, че загубата за България ще е повече от 1 млрд. лева?

- Всъщност ще е много повече. На практика ще загубим всичките 4 млрд. лева, които ще трябва да инвестираме в проекта. Това ще са пари, хвърлени на вятъра. Ще трябва да ги платим тези средства, освен ако не се намери някакво друго решение в близко бъдеще. Например сухоземният газопровод през българска територия да се ползва като клон на НАБУКО-Запад. Нещата са изключително комплицирани. Няма стратегия и единно разбиране за проблемите. В чистата си структура "Южен поток" е тотална загуба за България.

Основанието ми за предполагаемата загуба е това, че всъщност доминирана от Русия компания ще строи между 2,5 и 3 пъти по-скъпо отколкото една западна фирма или чисто българска може да го направи. Така че грубо казано 100 процента от сумата, която ще плати България ще бъде открадната и предоставена за комисиони.

- Звучи страшно!

- Ами то си е страшно и това е истината. Каквито и глупости да разправят поръчковите експерти на управляващите, това е реалната обстановка.