Бюджетния план за приходите през 2014 г. е свръхоптимистичен и последните данни показват, че е все по-малко вероятно той да се изпълни, пише главният икономист на Института по пазарна икономика Десислава Николова в анализ, публикуван на сайта на организацията.

За цялата 2014 г. финансовото министерство е планирало с 1,022 млрд. лв. повече приходи и помощи в националния бюджет в сравнение с прогнозата си за 2013 година. До края на април в националния бюджет са събрани само със 113 млн. лв. повече, които са дошли основно от данъчни приходи, показва обявената наскоро статистика.

Интересното е, че повечето данъчните приходи идват основно от социално-осигурителните вноски, подкрепени от малко повече приходи на общините от местни данъци, докато по държавния бюджет се вижда по-ниска събираемост от данъци. Предвид това, че обикновено пролетта има традиционен пик в  събирането на приходи (заради данъчната кампания, заради годишната вноска от печалбата на БНБ в бюджета), то данните до момента потвърждават притесненията, че планът за годишните приходи много трудно ще се изпълни, обяснява Николова.  

Най-голямо изоставане има при приходите от ДДС – с около 124 млн. лв. по-малко, което не може да се обясни само с това, че за периода януари-април на фирмите е върнат с 84 млн. лв. повече ДДС, отколкото през м.г.

Излиза, че и афишираните мерки на правителството за по-голяма събираемост, и данните за повишаващо се потребление създаваха очаквания за повече приходи от ДДС, а статистиката за бюджета показва точно обратното. Единственото обяснение, което остава, е по-слаба работа на приходните администрации тази година, смята главният икономист на ИПИ.

Друг данък, при който се забелязва трудно обяснимо изоставане, е корпоративният, като и там принципното обяснение е с (възможно) по-слаба работа на НАП, както и евентуално с по-ниските печалби на износноориентираните фирми заради спада на износа през първите 3 месеца на тази година. 

При подоходния данък има увеличение на приходите с около 50 млн. лева, което може да се обясни с чувствителното подобрение на заетостта тази година.

С две думи, ако трябва да обобщим ситуацията с приходите в бюджета, тя е, че има сериозно изоставане спрямо планираните приходи за тази година. В същото време, разходите растат с бързи темпове, като се увеличават със 7,8% на годишна база или над 700 млн. лева в консолидирания бюджет, показва анализът.

Големият въпрос, който неизбежно възниква, е как ще се овладеят харчовете, при положение че правителството планира да подаде оставка до няколко месеца? Т.е. при един такъв кратък хоризонт на планиране, правителството би имало всичкия стимул да харчи максимално в оставащото му време, за да си купи изборна подкрепа. С две думи, данните до момента и предизборната обстановка означават почти със сигурност, че бюджетът тепърва го чакат тежки времена, заключава Десислава Николова.