"Запознахте ли се? Не виждам коментари. Режим на гласуване".

В залата присъстват 13 от общо 22 членове на Централната избирателна комисия (ЦИК). От тях 8 гласуват „за“, 5 гласуват „против“. Няма необходимите две-трети мнозинство за подкрепа. Решението не е прието.

Така за секунди, без обсъждане и без мотиви, ЦИК не одобри договор на Клуб Z с Единна народна партия (ЕНП) за 33 хиляди импресии на рекламен банер за националния референдум. Но не е това поводът да ви разкажем тази история – по-важно е превръщането на ЦИК в напълно непредвидим, своеволен и непрозрачен орган, който създава повече проблеми, отколкото решава.

Началото на историята

Клуб Z изпълни изискването на Изборния кодекс и публикува своевременно тарифата си за политическа реклама за изборите за президент и за националния референдум. Тя е достъпна за всеки.

19 октомври

Получихме по електронна поща заявка от ЕНП за реклама, която да бъде платена по т.нар. медиен пакет – предвидените от бюджета средства за медийно присъствие на партии, които не получават субсидия, както и за инициативни комитети. Предварително ЕНП са подали необходимите документи в ЦИК. Такава е процедурата. Изпратихме запитване и тяхната заявка в ЦИК по имейл и в оригинал на хартия.

20 октомври

Г-жа Жасмина Пеовска, която отговаря за медийните пакети в ЦИК, ни информира по телефон, че ЕНП има право на такъв пакет и ще получим положителен отговор. Същия ден Клуб Z подписа договор с ЕНП в три екземпляра – да, в три екземпляра, както изисква ЦИК. Клуб Z се задължи да публикува рекламен банер с 33 хиляди импресии до 4 ноември 2016 г.

21 октомври

На електронната поща на Клуб Z пристигна писмо от ЦИК с изх. № НР-20-247/21.10.16 г., според което ЕНП има право на медиен пакет. Още същия ден Клуб Z изпрати до ЦИК договора – и сканиран, и в оригинал.

Още тогава публикувахме рекламния банер и зачакахме одобрението на договора.

Защо започнахме още тогава публикациите ли?

Това също е интересен въпрос, защото ЦИК не е преценила за необходимо изрично да уточни, но в свое решение № 3707 от 3 октомври 2016 г. казва, че „След сключване на договора между доставчика на медийна услуга и партията/коалицията/инициативния комитет същият незабавно, но не по-късно от първото договорено излъчване или публикуване, се представя в три екземпляра от страните за утвърждаване от ЦИК“. Т.е. изпращаш договора за утвърждаване и започваш публикациите. Така излиза.

Освен ако...

Освен ако ЦИК не реши нещо друго. Например да спре договор без абсолютно никакво обяснение. Стенограмата от заседанието на ЦИК на 25 октомври 2016 г. допълва един детайл. След гласуването членът на ЦИК Владимир Пенев взима думата и казва:

"Колеги, гласувах „против”, тъй като медийната услуга се предлага от интернет сайт, такава е медията, което не е възможно според нашето решение“.

Това не е вярно. ЦИК се опита два пъти да изключи генерално сайтовете от видовете медии, които могат да участват в реклама по т.нар. пакети. И въпреки че във вече цитираното решение № 3707 интернет медиите не са изрично посочени като „медийни услуги“, то същото решение изброява какво трябва да съдържат заявките и този път изрично споменава и онлайн медиите: „наименованието на съответната радио-или телевизионна програма/печатна медия/онлайн новинарска услуга (уеб-сайт)“.

ЦИК дори обсъждаше дали да въведе критерии, по които да одобрява договорите с интернет сайтовете, но реши да не въвежда критерии и да преценява поотделно всеки случай. И започна да преценява поотделно – едни договори се утвърждават, други не се утвърждават. Едни сайтове са медии, други не са. Зам.-председателката Мария Мусорлиева бе достатъчно откровена, когато на пресконференция репортер на Клуб Z я попита по какви критерии преценяват коя медия е медия и коя не е:

"Ами, по съвест всеки гласува, като няма критерий, какъв да е критерият? Човешко е."

Клуб Z обжалва пред Върховния административен съд решението на ЦИК, но жалбата ни бе отхвърлена, защото имало „влязло в сила решение“.

"Човешко е", каза Мусорлиева. Според настроението на отделните членове на ЦИК веднъж сайтовете са медии, друг път не са. Клуб Z получи преди две седмици предупреждение, че можем да бъдем глобени, ако не изпълняваме изискването на Изборния кодекс да публикуваме "визитката" на всяко социологическо проучване. Ние и без това изпълняваме това изискване, но в онзи момент ЦИК прецени, че сме медия и ни напомни, че може да ни глоби. На следващия ден прецени, че не сме медия. 

Същата ЦИК реши хората, които не са успели да гласуват, да пишат на ръка извинителни бележки до общините, защото гласуването вече е задължително. Как общините ще преценяват коя бележка извинява избирателя и коя не? Говорителят на ЦИК Александър Андреев сподели преди дни челен опит: "Индивидуално ще се преценяват". 

Това не е история за пари. От отхвърления договор Клуб Z щеше да получи 600 лв, което е много далеч от необходимите разходи, за да четете всеки ден актуални новини и коментари. По-важният въпрос е, че един държавен орган взима решения без критерии, без мотиви, проявява своеволие, създава корупционни съмнения и позволява политическа разправа с немълчаливи медии. А все пак от ЦИК очакваме да гарантира честни избори, нали?