Законът за борба с корупцията, иницииран от вицепремиера Меглена Кунева, който в началото на този парламентарен сезон бе заявен като приоритетен, се отлага за неопределено време. Това става ясно от думите на депутати и институции, които имат отношение към приемането му. Той мина на първо четене в края на лятната сесия, като идеята бе да се приеме на второ през тази сесия. Представители на Реформаторския блок дори твърдяха, че в бюджета за следващата година ще бъдат заложени средства за създаването на новото антокорупционно бюро.

Към момента обаче ситуацията не предполага подобен оптимизъм и законът на практика е блокиран. Пред Клуб Z депутатът от Блока Димитър Делчев призна, че все още не е създадена работна група, която да изчисти спорните моменти от закона. Предвид факта, че в момента сме в предизборна кампания и парламентът на практика не работи, няма основания да се смята, че в близките седмици ще има развитие по този въпрос. Все пак Делчев бе оптимист, че е възможно в бюджета да се предвидят средства за създаването на бюрото, независимо, че законът все още не е приет.

"Отлагането на борбата с корупцията не ни устройва", категоричен бе Делчев.

Преди време от неговата партия ДБГ дори заявиха, че евентуално неприемане на този закон може да се окаже причина и тя да мине в опозиция. Подобна стъпка вече направиха от ДСБ, след като в края на миналата година конституционните промени не бяха приети в първоначално договорения им вид. Явно въпросът обаче не стои на дневен ред, се разбра вчера след срещата на реформаторските министри с Бойко Борисов, на която г-жа Кунева заявила:  

"Имаме вашата подкрепа и благодарение на нея постигаме резултати. Трябва да намерим начин да продължим".

В приетия на първо четене текст  е записано, че Националното бюро за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество е независим, специализиран, постоянно действащ орган, юридическо лице на бюджетна издръжка и се избира от парламента Бюрото е правоприемник на активите, пасивите, архива, правата и задълженията на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет и на на част от Сметната палата, свързана с дейността й по отменения Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши публични и други длъжности.

Клуб Z се обърна към някои от тези органи с въпроса дали вече се обмисля бюджет за 2017 г. за новия орган. От комисията за отнемане на имущество заявиха, че това няма как да се случи докато законът не е приет на второ четене. От комисията за конфликт на интереси пък коментираха, че въпросът е хубав, но не могат да отговорят в момента.

Макар да бе приет на първо четене, законът за борба с корупцията е изключително спорен, най-вече заради идеята бюрото да може да работи по анонимни сигнали. В началото на този политически сезон председателят на парламента Цецка Цачева (към този момент тя все още твърдеше, че няма опасност да бъде кандидат-президент на ГЕРБ) заяви, че очаква тези сигнали да отпаднат. От Реформаторския блок обаче бяха на точно обратното мнение. Те заявиха, че до последно ще настояват за оставането на аноними сигнали.

Единственият компромис, на който са склонни, е те да станат "криптирани". Това означава името и личните данни на човека, подал сигнала, да се завеждат отделно в деловодството от самия сигнал. По този начин той хем няма да е анонимен, хем пък ще е гарантирано запазването в тайна на самоличността на този, който го подава. По подобна схема работела данъчната администрация във Великобритания. Сигналът ще има само сигнатура. Името ще се вади ако се окаже, че той е фалшив или е донос или пък се стигне до съдебно дело по него, като това ще става с разрешението на съда. От реформаторите изтъкват, че анонимните сигнали са нужни най-вече за малките общини, където хората са по-притеснени от подаване на информация за корупция.

Законът мина на първо четене с подкрепат на 171 депутати, като единодушно това сториха ГЕРБ, ДПС, РБ, ПФ и БДЦ. БСП и "Атака" гласуваха "против", а АБВ, трима социалисти и един независим се въздържаха.

Въпреки подкрепата си обаче патриотите имат много резерви и критики към закона. А без техните гласове той едва ли ще мине. Основен изразител на критиките е шефът на комисията за борба с корупцията Валентин Иванов. Преди няколко месеца той заяви, че има големи разлики между това, което пише в този закон и антикорупционното законодателство на Германия например. Според немското законодателство лицата, срещу които са подадени анонимни сигнали, се считат за "жертви". И докато върви разследването срещу тях, специална комисия следи за начина, по който то протича.

Други разлики са, че в Германия се преследват само хората от най-високите етажи на властта, докато в приложното поле на закона "Кунева" попадат и ниските нива.  Обект на следене в Германия са всички граждани на ЕС, докато у нас законопроектът засяга само български граждани. Законът "Кунева" преследва само пасивния подкуп - получаването, докато в Германия се преследват активния, пасивния подкуп и дори приносителя на подкупа.

Патриотите настояват също така председателят на антикорупционното бюро да се избира, ако не с мнозинство от 2/3 от депутатите, то поне със задължително мнозинство от 121, а не с обикновено (повече от половината от присъстващите). Те изтъкват, че този човек ще има много голяма власт и не може да бъде избиран по най-лесната процедура. Оттам освен това настояват за силен парламентарен контрол върху дейността на бюрото.