Понеже председателката на Народното събрание Цецка Цачева е кандидат за президент и е заета да обикаля градове и села, най-добре да затворим цеха...

Няма разумен аргумент за едномесечната ваканция, която 93-ма народни представители от ГЕРБ, Патриотичния фронт, „Атака“ и каквото там е останало от коалицията „Бареков-Ковачки“ си гласуваха. (Да, плюс още един глас от Бойка Маринска от Реформаторски блок-ДБГ, която нямам честта да познавам – б.а.)

Едните заговориха за служебните коли – да не ги ползвали в кампанията. Ами не ги ползвайте. Други заговориха за предкамерната треска на опозицията, когато са в пленарната зала и ги дават по телевизията. Повечето обаче мълчаха и чинно изпълняваха сделката. За целта трябваше някое перде отвън, което поне формално не е част от управляващото мнозинство, да подаде топката. Предложението за 28 дни ваканция бе внесено от депутата от „Атака“ Николай Александров (съжалявам, но и неговото име не извиква никакъв образ в паметта ми – б.а.). Партията на Волен Сидеров има достатъчно опит в ролята на „златен пръст“, топката бе вдигната и 93-ма депутати откриха резултата и закриха парламента.

Нахално е. Нагло е. Неподлежащо на осмисляне е дори. И много по-крайни определения ще са подходящи.

Междувременно 51 народни представители се възползваха от Конституцията, събраха подписи за свикване на заседание и то бе насрочено за петък. Първа точка в предложението е отмяна на решението за ваканцията. Но има още две изключително важни неща, които парламентът може да свърши:

Първо, да премахне капана, който умишлено заложи на избирателите с полето „Не подкрепям никого“. По-специално, не самата възможност да гласуваш „против всички“, а неотчитането на тези бюлетини в резултатите на кандидатите за президент. Този капан прави възможно някой кандидат да бъде обявен за избран, дори и за него да са гласували по-малко от половината участвали в изборите. Врътката е в това, че гласовете „Не подкрепям никого“ се броят за действителни – т.е. повишават избирателната активност, но не се броят в резултата.

Вече бяха изказани и съмнения за съответствието на този режим с Конституцията. Каквото искат да променят сега, само тази обида към избирателите да бъде премахната. Или поне позамазана.

Второ, парламентът може да премахне просташкото ограничение за не повече от 35 избирателни секции в една държава. Просташко е заради мотивите, с които българите зад граница бяха наказани: „Не ни се мотайте в краката“. Българите във Великобритания подадоха заявления за откриване на близо 50 секции, но „патриотичният“ Изборен кодекс ги наказа.

Разбира се, че кампанията вече е започнала и промяна на правилата в движение ще затрудни работата на ЦИК. Нека нещо ги затрудни, след като те ни затрудняват всекидневно в опитите да открием някакъв разум в част от решенията им – като например, че медиите в интернет не са медии... Ще чуем хиляди пъти защо това не може да бъде направено. Но пък не чухме защо глупостите бяха направени.

Лесна е прогнозата, че няма да има кой да свърши тази работа. Просто няма да им отива. Но това не означава, че трябва да се откажем от правото си да изискваме да вършат качествена работа.

И понеже в последните години са показали, че се съобразяват единствено с лумпените с блеснали погледи, опиянени от чеверме-патриотизма, ще използвам техния език:

Гоу бек на работа. Имидятли!