Този филм съм го гледал.

Първо откриват нередности. После прекъсват плащанията. После ги замразяват. После сроковете изтичат и ги губим еврофондовете.

Първо за това пишат само в България. После обаче работата надебелява. Или идва лятото и няма за какво да се пише. И почват да пишат и в чужбина. У нас ги преписват. Най-сетне Европейската комисия пише лош доклад за България. И всички вкупом го отразяват.

После избухват коментари. У нас: Как можахме да ги изберем тия! По света: Как можахме да ги приемем тия! Това – максимум три дни.

В правителството почва ремонт. Гонят виновните. Наказват невинните. Цъфват пет-шест нови министри. За малко. Колкото да отразят „политическите реалности“. И да си напишат в биографиите, че са били министри.

Министрите са нови, но нещата вървят по старому. И вървят така до изборите – редовни, или предсрочни. Няма значение. 
Спечелват ги едни, които обещават най-малко три неща: 1. Възраждат държавата и икономиката; 2. Търсят отговорност и раздават справедливост; 3. Връщат доверието на Европа.

Европа им дава „кредит на доверие“. Зер това не са пари.

Но след някое време става пишман. Пак открива нередности. Пак прекъсва плащанията. Пак ги замразява. Пак губим парите. Пак ни пишат лош доклад. Положението пак се натакова. Пак има избори. 

И ги печелят предишните, дето им бяха открили нередности.  И им бяха прекъснали плащанията. И после им ги бяха замразили. И после  загубиха парите. И после ги писаха по медиите. И лош доклад им бяха писали. И Европа им нямаше доверие. И имаше избори. И обещаваха: 1,2,3. 

Какво не се променя в този кръговрат? Европейската комисия го пише всяка година. Написа го и тази в т.нар. специфични препоръки към страните:

1. Не си събирате данъците

2. Администрацията ви не струва

3. Нямате образование

4. Не правите пенсионна реформа

5. Народът си лае, корупцията си върви

6. В енергетиката има монополи, няма конкуренция 

През 2013 година препоръките бяха същите. И през 2012 година бяха същите.

За това време имахме две редовни и едно служебно правителство.

Не искам да кажа, че всички са маскари. Искам да кажа, че важното в живота ни отсъства от политиката. 

Абсурдно е да се говори, че няма алтернатива. Който го твъди, признава, че нямаме демокрация. Което, струва ми се, е малко преувеличено.

В демокрацията ни не липсват отговори. Няма ги истинските въпроси.  

Затова българинът е като хамстер в колело. Тича ли тича, но никъде не стига.