“Русия трябва да бъде привлечена от международната общност като партньор”, заяви през лятото Франк-Валтер Щайнмайер. Това се отнасяло между другото и за битката срещу радикалния ислямизъм в Близкия изток.

Когато германският външен министър го изрече, руски пилоти на изтребители вече бяха избили в Сирия над 1300 цивилни граждани. Междувременно от руски бомби загинаха най-малко 3000 невъоръжени сирийци.

От началото на интервенцията точно преди една година Русия систематически срива гражданската инфраструктура и болници, използва отречени в международен мащаб оръжия, допринесе за по-нататъшното радикализиране на бунтовниците и подсигури тила на диктатора Асад.

Равносметката е мрачна. С изключение на брилянтно инсценираната победа над “Даеш” (Ислямска държава) в античния пустинен град Палмира, успехите на Русия във “войната срещу терора” са повече от скромни.

Русия обяви, че иска да сложи край на бомбардировките на режима на Асад с касетъчни бомби срещу цивилни, да наложи значими стъпки за сформиране на временно правителство и да направи възможен достъпът на хуманитарни организации до обсадени райони.

Година след офанзивата от тези обещания не остана нищо. Точно обратното – войната продължава да ескалира по непоносим начин. Заради руската подкрепа по въздух затихналите фронтове, като този в Алепо, отново са поле на брутални битки и бомбардировки. Докато руските ВВС превръщат в развалини и пепел онова, което все още е останало от метрополията Алепо, броят на жертвите бележи такъв ръст, както никога преди по време на сирийския конфликт не е било.

Войната може да продължи вечно

Не въпреки, а поради руската интервенция режимът на Асад продължава да използва едно от най-бруталните си оръжия – глада! Понастоящем над един милион души са обсадени в Сирия от режима и поддържащите го войнстващи формирования. Три месеца след руската инвазия на телевизионните екрани в цял свят бяха показани снимки на измрели от глад хора в Мадая. Миналата седмица специалният пратеник на ООН Стафан де Мистура предупреди, че сега това би могло да се повтори в Алепо и то в стократни размери.

Тези обсади и войната, която водят Русия и режимът на Асад, наливат вода в мелницата на джихадистки групировки извън “Даеш”. Заради провала на ООН и бруталността на режима на Асад и Русия джихадистите могат да се представят като единствените защитници на цивилното население.

Не на последно място руската интервенция значително допринесе за по-нататъшното интернационализиране на конфликта: заради руската подкрепа за Асад Саудитска Арабия и Катар още повече ще засилят оръжейната си помощ за радикални групировки.

Турция също се намеси и след съгласуване с Русия нагази със свои сухопътни сили срещу “Даеш” и кюрдите. Всичко това и непрестанните изявления на режима на Асад, че ще си върне всяко парче земя, е повод за опасения, че войната ще продължи вечно.

Конфликтът се нуждае от международно решение. С интервенцията си Кремъл целеше и още нещо – без Русия намирането на такова решение е невъзможно. А и на всички е ясно – без Русия нищо не може да се случи – примирие, забранени за полети зони, хуманитарни доставки.

Ескалация без последствия

Политическата воля на Русия явно имаше единствено за цел да укрепи позициите си на международната арена, а не умиротворяването на Сирия, нито да намали страданията в страната. Кремъл умно прозря, че трябва да действа като военолюбец, за да имат нужда от него като миротворец.

Цяла година Западът прие тази игра. Външният министър на САЩ Джон Кери непрестанно сновеше за срещи с руския си колега Сергей Лавров с убеждението, че Русия може да играе изключителна роля. В Германия, въпреки военните престъпления на Русия в Сирия, редом с Щайнмайер и министърът на икономиката (и вицеканцлер – б.р.) Зигмар Габриел се застъпи за разхлабване на санкциите срещу Русия, наложени й заради анексирането на Крим.

Очевиден е провалът на тази стратегия в дипломацията. Вместо на Русия да бъде попречено да играе военните си игри за надмощие, прегръдките с нея доведоха до още по-голяма военна бруталност. Все едно до каква степен Путин ескалираше напрежението, нямаше никакви последствия. Колко Русия обостри тази игра, показва реакцията на иначе сдържания генерален секретар на ООН Бан Ки Мун, който нарече поведението на Русия в Сирия «варварство».

Нихилизмът на джихадистите

Колкото и човеконенавистническа да е стратегията на Русия, по цинизъм отговорът на Запада не й отстъпва. Западът гледа почти безучастно как изградените с много усилия след Втората световна война универсални ценности и правни норми в Сирия се превръщат във фарс. Безотговорно може да се потъпче всяко трудно постигнато през последните десетилетия международно споразумение за намаляване на насилието. Едва ли е изненада, че 150 сирийски интелектуалци обвиняват великите сили в нихилизъм, който според тях по нищо не се различава от нихилизма на джихадистите.

Естествено и през втората година на руската интервенция Германия и ЕС могат да продължат старетигята си на «отговорно партньорство» с Русия, смятайки, че това бил правилният път за постигането на мир в Сирия. Не само пожарите в Алепо трябва да ни отворят очите, за да видим, че няма основание за подобно мислене и че най-сетне в подхода към Русия са нужни алтернативни стратегии.

----

* Елиас Перабо е съосновател на организацията Adopt a Revolution, подкрепяща Сирийската пролет и търсеща алтернативи на насилническия режим в Сирия. Ян-Никлас Книвел е германски журналист, известен с репортажите си от Сирия. От тази година той също членува в Adopt a Revolution. Анализът на двамата автори е публикуван в реномирания германски седмичник за политика “Ди Цайт”, откъдето го препечатваме. Преводът и заглавието са на Клуб Z.