Избирателите, които се явят да гласуват в деня на предстоящите президентски избори - 6 ноември т. г., ще трябва изрично да декларират пред секционната комисия, че желаят да гласуват и на националния референдум. И само тогава ще получават бюлетина и за допитването. Това прие ЦИК със свое решение от 7 септември.

Актът на ЦИК изглежда като опит да се неглижира допитването, инициирано от екипа на "Шоуто на Слави". На предишния референдум, иницииран от президента Росен Плевневиев обаче също имаше подобно решение на ЦИК.

В предстоящото допитване гражданите трябва да се произнесат по три въпроса - за мажоритарното гласуване за депутати, за размера на партийните субсидии и за задължителното гласуване на избори и референдуми.

Дискусията, която членовете на ЦИК водят по темата и аргументите, които привеждат, са особено интересни. Защитниците на това избирателят изрично да декларира, че ще гласува и на референдума изтъкват, че президентският вот, за разлика от допитването, е задължителен с последните промени в Изборния кодекс. Според някой от тях на избирателя не трябва да се дава "целия наръч" от бюлетини и той да се подтиква психологически "всичките да ги вкара вътре".

Противниците на този текст са само трима от членовете на ЦИК: Цветозар Томов, Ивайло Ивков и Мария Мусорлиева. Томов се аргументира, че "работата на изборната администрация е да насърчава българските граждани да участват в избори, а не да прави обратното".

Ето извадка от протокола от въпросното заседание на ЦИК, в която е отразена дискусията:

ЕРХАН ЧАУШЕВ: Уважаеми колеги, както винаги, езикът служи и за изясняване на ситуацията, и за нейното замъгляване. Аз не знам дали сега е точно моментът да разискваме това, но по същество, колкото и да ги даваме в обтекаеми форми и ще дължим не знам какво си, по същество става въпрос за следното просто действие и то е следното. Като влезе избирателят при секционната избирателна комисия, те колко бюлетини ще му дадат в ръката. Ето за това става въпрос през цялото време – дали ще му дадат целия наръч и психологически да го подтикнат всичките да ги вкара вътре в бюлетината, или ще дадат възможност човекът да каже нещичко си преди да каже: искам бюлетина за президент или искам бюлетина за референдум. Ето за това става въпрос – дали чисто сугестивно ще му вкарат две бюлетини в ръката или ще му дадат шанса да каже: искам да гласувам или не искам. Ето за това става въпрос, колкото и по обтекаеми формички сега да започнем да разсъждаваме. И с „ще“ и с „дължимо“ пак няма да стане ясно. Аз говоря твърде ясно за какво става въпрос. Защото, ако ни атакуваха от едната страна на предните референдуми, но ни атакуваха тъкмо и от противната страна, май? Нали така беше? Така беше!

ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, господин Чаушев. Първи поиска думата господин Андреев, после – госпожа Матева. Заповядайте, господин Андреев.

АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Във връзка с тези обсъждания и с оглед обстоятелството от изменението в Изборния кодекс, а именно, че гласуването в изборите е задължително, тоест, е изпълнение на граждански дълг, то тогава за мен би следвало да бъде променено „заявява пред секционната избирателна комисия дали желае да гласува и в националния референдум“.Тоест, да остане „дали желае да гласува и в националния референдум“ и оттук нататък вече да се предприемат съответните мерки.

ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, господин Андреев. Всъщност в оперативен порядък точно това беше предложението на господин Баханов. Разбирам, че го приемате. Госпожа Матева беше сега на ред. Заповядайте, госпожо Матева.

РОСИЦА МАТЕВА: Благодаря. Колеги, аз смятам, че сега е моментът да обсъдим и един друг въпрос, защото ще възникнат много такива въпроси и това би следвало да сме си го изяснили за себе си. То е свързано и с разяснителната кампания. Ако избирателят, когато влезе в изборното помещение, заяви, че желае да гласува само за референдума, какво ще прави секционната избирателна комисия при положение, че вече гласуването в избори е задължително.

ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Матева. Заповядайте, госпожо Сидерова.

РУМЯНА СИДЕРОВА: Имаме някаква условна незадължителност за гласуване в чужбина. Избирателят пак е задължен да гласува, но е извинен, ако не успее да гласува поради това, че живее извън страната. Ако сега напишем, че заявява само, че ще гласува за референдума, а той не иска да гласува в изборите, след туй то пак ще трябва да излезе от изборите, защото пък се е явил и има известен адрес и не е пожелал да гласува. Дайте да не си усложняваме ситуацията. Нека да остане така: "Български гражданин с избирателни права и явили се да гласуват, заявяват пред секционната избирателна комисия, че ще гласуват в изборите и/или референдума". Защото за изборите са длъжни да гласуват, щом като вече са се явили в комисията. Те няма да излязат от списъка, само ако не са гласували и не са се явили в секция, защото там има едни извинения "ако" в чл. 242а. Но че ще гласуват в изборите и/или референдума.

ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Господин Ивков има думата. Заповядайте.

ИВАЙЛО ИВКОВ: Аз съм напълно съгласен с господин Чаушев и считам, че чл. 9 така, както ни е предложен, изобщо не отговаря на промените в Кодекса и затова предлагам следния текст:

"На българските граждани с избирателни права, явили се да гласуват, се дават бюлетини за гласуване в изборите и в националния референдум"

РУМЯНА СИДЕРОВА: Не, не съм съгласна.

ИВАЙЛО ИВКОВ: Имам право да предложа текст.

ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря за предложението. Заповядайте, господин Андреев.

АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Аз лично не мога да приема такъв текст, при който ние задължаваме и двете. Защото това беше и един от въпросите, който беше поставен в рамките на предходните избори, тоест, може ли да бъде задължен избирателят да гласува и за двете? Ако съществува задължение по отношение на изборите за президент и вицепрезидент, тъй като е въведено като граждански
дълг задължението за упражняване правото на глас, то по отношение на националния референдум такова задължение не съществува. В тази връзка не мога да приема предложената редакция. При всички случаи, ако колегата Ивков я поддържа, то моля да я поставите на гласуване. Иначе приемам редакцията да остане: "Български граждани с избирателни права, явили се да гласуват, заявяват пред секционната избирателна комисия, че ще гласуват в изборите за президент и вицепрезидент и/или в националния референдум".

ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря, господин Андреев. Колеги, до този момент има три предложения за редакция. Има ли други изказвания? Започвам по реда на постъпване на предложенията.
Първото предложение, което постъпи, беше да се редактира текстът на т. 9 така: "Българските граждани с избирателни права, явили се да гласуват, заявяват пред секционната избирателна комисия дали желаят да гласуват и в националния референдум". Колеги, режим на гласуване:  

Гласували 17 членове на ЦИК: за – 14 (Александър Андреев, Владимир Пенев, Георги Баханов, Емануил Христов, Ерхан Чаушев, Йорданка Ганчева, Ивилина Алексиева, Камелия Нейкова, Мария Бойкинова, Мартин Райков, Росица Матева, Румяна Сидерова, Севинч Солакова, Таня Цанева); против – 3 (Ивайло Ивков, Мария Мусорлиева, Цветомир Томов). 

Предложението се приема. Колеги, прие се първото предложение, поради което останалите две предложения няма да ги подлагам на гласуване. Разбира се, виждам, че има желаещи за обяснение на отрицателен вот. Първи беше господин Ивков. Заповядайте, господин Ивков.

ИВАЙЛО ИВКОВ: Колеги, току-що приехте един абсолютно безсмислен текст. Ама абсолютно! Какво значи един гражданин да се е явил и да го питаш дали желае да гласува и в това? Това е абсолютно дискриминиране на въпросите от референдума.

ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Заповядайте, господин Томов. Имате думата за обяснение на отрицателен вот.

ЦВЕТОЗАР ТОМОВ: Благодаря! Колеги, гласувах против текста, който приехме, защото мисля, че работата на изборната администрация е да насърчава българските граждани да участват в избори, а не да прави обратното. Възможни са две противоположни процедури – тази, която приехме, при която съществува вероятността, която със сигурност ще се реализира – много хора да се подведат и въпреки, че имат желание да участват в референдума, да не го направят, защото няма да се сетят да си поискат бюлетина, и обратната процедура, при която комисията може да предложи тези две опции на избирателя, а той, ако желае, да се откаже от едната от тях. Интересно защо нея въобще не я обсъждаме. Защо изобщо се оказва, че ние, работейки на висшия етаж на изборната администрация, някак си се опасяваме от това хората да упражнят правото си на глас. Не съм съгласен с такъв подход и затова гласувах против.

ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Госпожо Ганчева, заповядайте.

ЙОРДАНКА ГАНЧЕВА: Аз ще помоля, тъй като лично за себе си чрез обясненията на отрицателните вотове се създаде някакво внушение, че ние сме отказали да направим нещо.
Ще помоля колегата Андреев да прочете на глас текста, който записа и който гласувахме, за да преценя аз дали като член на комисията да предложа прегласуване с оглед на това, че вероятно
може би не съм разбрала какво съм гласувала. Съжалявам, колеги, за загубеното време.

ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря. Подкрепям това предложение. Моля, господин Андреев, изчетете на микрофон текста, който току-що приехме.

АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Текстът, който ние приехме в т. 9, е следният: "9. Българските граждани с избирателни права, явили се да гласуват, заявяват пред секционната избирателна комисия дали ще гласуват в националния референдум". Това приехме.

ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Колеги, извинявайте, но тъй като като председател си записвам, може ли аз да изчета текста? 

"9. Българските граждани с избирателни права, явили се да гласуват, заявяват пред секционната избирателна комисия дали желаят да гласуват и в националния референдум"

АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Точно така, това казах: и в националния референдум.

РУМЯНА СИДЕРОВА: Самото явяване е факт, че иска да гласува за президент и вицепрезидент.

ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Заповядайте, господин Чаушев

ЕРХАН ЧАУШЕВ: Освен желанията, възгледите, мненията, все пак да си видим и действията. Гражданинът отива пред една маса, на която стоят трима човека с два различни списъка, с два различни типа бюлетини. Естествено е да кажа дали ще гласувам или няма да гласувам за въпросния референдум по простата причина, че някой трябва да започне да гледа в списъка дали ме има за този референдум, уважаеми колеги. Как аз първо ще му давам бюлетини, пък после ще тръгна да ровя аз в списъците. Или ме има, или ме няма! Аз това не мога да разбера. Естествено гражданинът отива и знае за какво отива. Само че знае, че едното е задължително, както ще направим една хубава разяснителна кампания, а пък за другото май не е задължително. Кое е лошото човек да каже за какво отива да гласува? Какво е сложното? Имам два различни списъка. Е, как да започна да ровя от единия към другия, за да видя дали има право на глас или няма. Ние какво правим сега в момента тук?

ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, господин Чаушев. Колеги, продължаваме със следващите текстове.