СИМОНА РУСЕВА

68,6 на сто от българите не са в състояние да посрещнат непредвидени разходи – ремонт на автомобила, подмяна на повредили се домакински уреди, като перални, съдомиялни, печки, прахосмукачки. Позволят ли си подобен разход, българите ще фалират, тъй като нямат нужните спестявания за подобни извънредни харчове.

Едва ли е успокоение за нас, че по този показател не сме на опашката. По-зле от българите са унгарците – 74 на сто от тях биха се изпотили здраво, ако им се стовари наложителен ремонт или смяна на излезли от строя уреди. Това сочи изследване на Евростат, публикувано днес. 

Евростат е статистическата служба на Европейския съюз. Нейната централа е в Люксембург. Официално се води като главна дирекция към Европейската комисия и е на подчинение на еврокомисаря по въпросите на икономиката и валутата. Мотото е “Ние сме ключът към европейската статистика.”

Евростат констатира, че след избухването на финансовата криза повечето от гражданите са с изпразнени банкови сметки.
Не така стои положението в скандинавските страни и в Швейцария. (Алпийската страна не е член на ЕС, както и Норвегия, но като европейски държави Евростат не ги подминава в статистиките си - бел. ред.) 

Но дори и в богата Швейцария 17 на сто от населението биха изпитали затруднения да покрият извънредни сметки. Същият процент се пада и на Финландия. Чехия и Швеция са по-добре – 15%. 

Най-големи парични резерви имат норвежците. При тах само 10 на сто биха били затруднени от непредвидени разходи.
Далеч по-зле са литовците – безпаричие мъчи 73,1 на сто от тях. За хърватите процентът е 67, а за латвийците - 60,4 на сто.

Средният процент за Европа е 40 на сто.

Под средното са Германия (33,4%), Франция (33%) и Австрия (22,2%). Над средното е Румъния, макар и далеч по-добре от нас – 42%.

Но и в тези държави почти всеки трети гражданин не е подготвен да посрещне непредвидени разходи.
Проучването, приключило на 5 декември 2013 г., е направено сред 230 000 домакинства от 31 европейски държави.
Шокиращият извод е, че 125,5  милиона европейци (24,8%) нямат и минимални спестявания.
А кои от 28-те държави от ЕС са застрашени от крайна бедност? При средно 17% най-зле са гърците и румънците – 23 на сто. Следват ги испанците – 22%. Българи и  хървати са малко по-добре – 21%.

Най-малко бедност има в Чехия и Холандия – 10%. При датчани, словаци и финландци този процент е 13.