Неопровержими архивни доказателства показват, че през 70-те години на 20 век правителството на комунистическата Източна Германия системно нарежда използването на анаболни стероиди от олимпийския женски отбор по плуване, който печели 11 от 13-те възможни златни медала на игрите в Монреал през 1976 г.

Тогава американската плувкиня Шърли Бабашоф обръща внимание на мъжките гласове на германките, дебелите им вратове и други индикации за допинг – но единственото, което постига е, че й казват да замълчи. Олимпийският комитет на САЩ официално се извинява на Германия и изпраща цветя.

Оттогава неписано правило обезкуражава състезателите да посочват дори очевидно допингирани свои съперници, за да не бъдат остракирани като „невъзпитаната Шърли“.

Днес, 40 години по-късно избухва бунт на състезателите в Рио срещу институционализираното олимпийско лицемерие за допинга, тъй като новото поколение плувци отказват да си мълчат. Това е нещо като Пражка пролет на спийдита (Спийдо е основен спонсор при плувците-б.р.).  

Едва 19-годишната американка Лили Кинг започна протестите като буквално посочи с пръст Юлия Ефимова, една от 271 руски спортисти, които получиха разрешение от МОК да се състезават, въпреки скорошните разкритие за руската допинг програма в източногермански стил и въпреки че Ефимова има и собствено минало от нарушения. Шведката Йени Йохансон ядосано отбеляза, че „някой, който не го заслужава“ – Ефимова – я е избутала в последния момент и я спряла от финала.*

Плувците Камий Лакур от Франция и Мак Хортън от Австралия разкритикуваха китаеца Сун Ян, друг златен медалист от плуването в Рио, който е вземал допинг в миналото си. „Той пикае лилаво“, каза Лакур. Нещо повече, официалният представител на Австралия на игрите защити Хортън, когато той отхвърли исканията на китаеца да се извини.

И като постави нов олимпийски рекорд по откровеност, Кинг каза, че няма нищо против да бъде наложена забрана да се състезават на двамата топ спринтьори на САЩ Тайсън Гей и Джъстин Гатлин заради това, че в миналото са вземали допинг. (Те бяха отстранени, след това върнати навреме за Рио).

В опит да спре надигащата се епидемия, говорителят на Международния олимпийски комитет Марк Адамс смутолеви: „Безспорно ние искаме да окуражаваме свободата на словото, но от друга страна, разбира се, олимпийските игри са посветени на уважението към другите и зачитането на тяхното право да се състезават. И знаете, че някъде там има линия – и всеки случай е различен – до която хората трябва да могат да се състезават в спокойствие, ако искате дори - да не бъдат подлагани на агресия от другите. Така че, да - ние ще насърчаваме състезателите да уважават съперниците си“.

Твърде късно. Не може да се уважават съперниците, без да се уважават и правителствените, и спортните организации, които им дават допинг или толерират, когато те го вземат - в името на националната слава, финансовата печалба или и двете.

Не може те да бъдат уважавани, без да изпитат това, което е може би най-силното оръжие срещу измамата - това, което Бабашоф пробва да събуди и което се обърна срещу нея – срам.

МОК би трябвало най-много да се страхува от това, че безконтролната откровеност заплашва основополагащия мит на олимпиадите – че те представят хармонията между нациите.

Като отмъщение за забележката на Хортън, китайският правителствен вестник „Глоубъл таймс“ нарече Австралия „държава на края на цивилизацията“.

Путиновата информационна агенция ТАСС пусна интервю с Ефимова, в което тя обвинява съперничките си, че „правят политика“.

„Винаги съм смятала, че Студената война е останала далече в миналото“, е цитирана да казва тя, като повтаря опорните точки на Кремъл със забележителна точност. „Защо тя започва отново, като се използва спортът?“, пита Ефимова.

Както при всеки бунт, въстанието в Рио може да отиде твърде далече като хвърли в мрежата от подозрения и обвинения освен вземащите допинг, и невинни спортисти, точно както предупредиха олимпийските ръководители.

Все пак, олимпийската йерархия може да понесе малко дестабилизация – повече от малко, всъщност. И ако нещата излязат от релси, МОК може да вини само себе си, защото се провали да гарантира честността на спортните си събития дълги години след фарса от Монреал.

Приемането от МОК на по-голямата част от отбора от корумпираното царство на Путин може да е била капката, преляла чашата, но угаждането на диктаторски режими не е нещо ново за МОК.

Тази година се навършват 80 години от нетърпеливата изява на МОК на игрите на Хитлер в Берлин, преди които властите в Третия Райх карат германските състезатели да се закълнат, че ще пазят тайната на техните тренировки.  

Тайната полиция на Източна Германия също налага клетва за мълчание на лекарите и треньорите, които са дрогирали жадните за слава държавни олимпийци, те дори не са казвали на спортистите какво има в хапчетата, които гълтат, въпреки че повечето от състезателите са били още тийнейджъри. За някои увреждането на здравето е жестоко и продължава много по-дълго от ефимерната слава, която те печелят за ефимерната си държава.

Има едно място, където победите на Източна Германия все още се радват на легитимност. До днес на сайта на МОК , olympic.org,  са записани имената и времето на източногерманските медалисти – сякаш през последните 40 години нищо не е било научено и сякаш тези фалшиви шампиони продължават да олицетворяват олимпийския дух. Като се замислите, може би го олицетворяват.

*Финалът на 100 м бруст беше спечел от Лили Кинг с олимпийски рекорд, рускинята Юлия Ефимова остана втора. Тя беше допусната до участие в игрите в Рио в последния момент, след като обжалва наказанието си пред Международния спортен арбитраж. Ефимова взе сребърен медал и на 200 м бруст, там Кинг не влезе сред първите осем.

Коментарът на Чарлз Лейн е публикуван във "Вашингтон пост" под заглавие "An epidemic of honesty on doping breaks out in Rio".