ВЕСЕЛИН ЖЕЛЕВ

За какво работя аз?
За това хората да знаят и да вземат информирани решения.
Хората обаче не искат да знаят. Те са гладни. Те искат да знаят само номера. Който ще ги оправи. Който ще ги нахрани.
Идват едни от София и им казват: Номерът е 15. 
Обаче пусто на бюлетината има два 15-ти номера – квадратен и кръгъл. 
И гладните хора за по-сигурно отбелязват и двата.
Оттук школите на мисълта се разделят на две.
Едната е песимистична. Народът е прост, казва тя. И не иска да знае за Европа. Иска само да знае вълшебния номер. Все едно, че пуска тото. Но дори, когато му го кажеш, не знае как да си попълни фиша. Избира кръгъл, а получава квадратен. И обратното. 
Другата е оптимистична. Не е прост народът, казва тя. Много е мъдър даже. И попълва тотото обратно на спуснатия му отгоре фиш.
Чудя се, какво е по-достойно за душата да партия номер 15: Да признае, че електоратът й е отчайващо тъп, или, че няма доверие на нейния номер 1?
Понякога се питам: Дали винаги гласът народен е глас Божи? И точно тогава социологията мълчи. Българската православна църква – тоже. Прости ме, Боже. 
Чета какво съм писал за Европа и за нейните избори през последните месеци. И ми става безпощадно ясно, че всуе съм се морил. 
Драги читатели от всички номера, извинявайте. Явно, лошо съм писал.
И две думи за Неков: Пич, в никакъв случай да не се отказваш от мандата си! Сега първо ще те купуват, после ще те плашат. Или в обратен ред. Но ти не им се давай.
Ти си истинското въплъщение на народната воля. Ти си автентичният продукт на народовластието. Не предавай избирателите си, независимо защо са те избрали.
Иначе от щастливия номер 15, ще се превърнеш в жалък Пеевски номер 2.