Българите на практика слагат знак за равенство между политиката и корупцията. Корупцията и политическото влияние в работата на съда са възприемани и като основни проблеми в съдебната система.

Нуждата от реформа в тази власт масово се разбира по-скоро като нужда от премахването на тези проблеми, а не толкова в нейните експертни детайли. Обществото мисли по тези теми с голяма доза инерция и отговаря „по навик", сочат още данните от проучването. Това са сред основните изводи от експресно проучване на „Галъп интернешънъл болкан", проведено сред 1605 души в цялата страна, чрез пряко телефонно интервю между 14 и 19 юли.

Българите се отнасят с по-високо одобрение към институциите, които изглеждат деполитизирани, инструментални и дори репресивни. Обратно, институциите, които по-скоро се свързват с политическата власт или със съдебната система, са почти автоматично критикувани.

Парламентът на дъното

Одобрението към Националната агенция за приходите (одобрение 60% и неодобрение 32%), Държавната агенция национална сигурност (51% срещу 35%), МВР (54% на 42%) е чувствително в сравнение с това към съдебната власт, министерството на правосъдието или парламента. Инстутицията, която е най-слабо харесвана от анкетираните е точно Народното събрание (22% изказват одобрение, а 75% - неодобрение). Следват съд и и прокуратура.

Някъде в средата в „подреждането" на институциите остава правителството (одобрение 42% и неодобрение 54%). 

ЕС - коректив на родните институции

На Европейския съюз се гледа като коректив на българските институции. 64% одобряват факта, че у нас има европейски надзор по отношение на правосъдието и вътрешните работи, макар чувствителен да е и делът от 30% на обратното мнение.

Досегът до институциите на съдебната власт е сравнително ограничен. Прокуратурата (заедно с митниците), например, е с под една десета споменавания на въпрос дали респондентите са имали контакт в последните две години, а съдът - с малко над една десета. На другия полюс, например - близо 70% от българите декларират, че са имали досег със системата на здравеопазването в последните две години. Близо половината от запитаните - с общинската администрация. Над една четвърт от запитаните твърдят, че в последните две години им се е налагало да се обръщат към полицията.

На този фон - към прокуратурата, например, твърдят, че са се обърнали 7%. 1% пък признават, че са били обвинявани от прокуратурата. Че са се обръщали към съда, или че са участвали в съдебно дело споделят по 10 - 15% от запитаните. Повече от една пета от българите свидетелстват, че в последните две години срещу тях е било извършвано действие, което смятат за престъпно. Най-високи са дяловете на тези декларации в София - в сравнение с по-малките населени места. Попитани провокативно кой се справя най-зле измежду обичайните страни: прокуратура, съд, МВР, хората се затрудняват да отговорят с ясен „фаворит", но по естествен начин изпъкват съд и МВР.

"Голяма част от оценките за институциите се споделят автоматично", смятат от "Галъп". 

Политици, болници, митници - най-корумпирани

Това проличава в отговорите на класическия въпрос къде има най-голяма корупция. Първата тройка: политици, болници и митници - едва ли е изнедваща. 

Помолени да степенуват корумпираните, на първо място, с 23% хората споменават политиците, следват болниците и митниците. Помолени да кажат кого биха поставили на второ място по корупция, 18% посочват „съда". Помолени да назоват трети, 16% казват „полицията", сочи проучването на "Галъп".

На въпрос дали някога им е искан подкуп от политик, само 2 на от хората съобщават за подобно нещо. Оказва се, че българите смятат, че има най-високи нива на корупция сред политиците, без пряко да могат да свидетелстват за това.

72% от запитаните признават, че не са запознати със съдебната реформа. Все пак мнозинството смята, че най-важното е преодоляването на корупцията в системата - една трета са на подобно мнение. 16 на сто вярват, че с нея трябва да се преодолее политическата намеса.

Съдебната система  според българите

Според анкетираните от "Галъп" българи съдебната система е зависима от политиците, претоварена с дела, непрозрачна и несправедлива.

 

Проблемът с бавното правораздаване изпъква при тестването на някои ценностни противоречия. 53 на сто приемат, че ако делата са много дълги, това обезсмисля крайния резултат. 44 на сто смятат, че няма значение колоко продължават делата, важното е крайният резултат да е справедлив.

Как трябва да се действа с прокуратурата. Проблемите ѝ трябва да се решат чрез повече контрол - смятат 80 на сто от анкетираните. Едва 16 на сто са на мнение, че на прокуратурата ѝ е нужна повече самостоятелност.

"Масовото съзнание е далеч от детайлност или промислена позиция", коментират от "Галъп".

Повечето отговори често са по принцип, без познаване в детайли на елементите на съдебната реформа. Общото желание е - съдебната система трябва да работи за хората и да е отчетна, заключават от социологическата агенция.