Последните промени в Изборния кодекс, произведени от ГЕРБ и Патриотичния фронт, отиват в Конституционния съд. Омбудсманът Мая Манолова подготвя жалби по две от най-спорните теми в новите изборни правила, научи Клуб Z от юристи в Консултативния конституционен съвет към обществения защитник.

Самата Манолова се закани да сезира КС още по време на дебатите и на гласуването на текстовете в парламента.

НЕ РАЗБРАХТЕ ЛИ, ЧЕ ЦЕЛТА ИМ НЕ Е ДА ГЛАСУВАМЕ?

Първата жалба е срещу т.нар. "задължително гласуване" - заради въведените санкции за избиратели, които не са си упражнили правото на глас на два последователни избора. Срещу тези промени бяха и БСП, и ДПС, и част от депутатите в управляващото мнозинство именно заради съмнения в противоконституционност, но те минаха, а президентът не наложи вето. Депутатите от опозицията също се канеха да пратят закона в КС, но засега няма движение по темата.

ЛОЯЛНОСТ КЪМ ПАТРИОТИТЕ НАКАРАЛА ГЕРБ ДА ПОДКРЕПИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ

В чл. 242 от кодекса депутатите записаха, че гражданите, които не пуснат бюлетина на два последователни вота от един и същи вид без "уважителни причини" ще бъдат заличавани от избирателните списъци. Възстановяването на правото им да гласуват - тоест връщане в списъците, ще става с изрично писмено искане до общината по постоянен адрес. За да не се стигне до отписването им от списъците, негласувалите граждани ще трябва да доказват "със съответните документи" някоя от следните "уважителни причини" - били са извън страната, имат трайни увреждания, нарушено зрение, трудна подвижност или са на повече от 70 години.

Според юристите и Манолова обаче наказанията противоречат на текстовете в конституцията, които дефинират участието в избори като "право", а не като "задължение" и не дефинират самото гласуване като "формален акт за участие в изборите". А оттам санкциите за упражняването на това гражданско право няма как да са приемливи според основния закон. Според мотивите до КС  В чл. 42 от Конституцията изрично пише, че "организацията и редът на произвеждането на изборите се уреждат със закон". Изводът на специалистите е, че щом основният закон не въвежда задължение за упражняване на избирателното право, вменяването му с обикновен закон представлява "флагрантно нарушение на конституцията".

С други думи - Изборният кодекс си позволява да "дописва" конституцията.

Освен това в нея е изрично уредено кои български граждани имат избирателни права, припомнят юристите, и нито Централната избирателна комисия, нито парламентът следва да определят условията за упражняване на вот - могат да определят само как да става това.

ГЛАСУВАНЕТО ВЕЧЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО

Юристите припомнят още, че избирателното право е едно от основните конституционни и граждански права, а един от принципите на Венецианската комисия за добри изборни практики е "всеобщото избирателно право". От комисията препоръчват дори избирателните списъци да са постоянни, изчерпателни, актуализирани веднъж годишно и да включват всички граждани с избирателни права. Акцентира се и върху възможностите за "включване", а не за "изключване" на избиратели.

Юристите от консултативния съвет към омбудсмана припомнят още, че фигурирането в избирателния списък легитимира избирателя като такъв, но правото му на вот не произтича от списъка, а от самата Конституция. От това следва, че заличаването от списъка на хора с избирателни права според основния закон, което проражда фактическа невъзможност за гласуване, по същество представлява "целенасочено действие за ограничаване на избирателното право".

Това са част от основанията, с които омбудсманът ще поиска отмяна на санкциите при негласуване.

Очаква се Мая Манолова и юристите от Консултативния съвет да сезират Конституционния съд и за приетите ограничения за гласуване в чужбина, научи още Клуб Z. Последно депутатите - отново по настояване на Патриотите и със съгласието на ГЕРБ, отказаха да се откриват автоматично секции зад граница там, където на предишни избори е имало поне 100 избиратели и въведоха "таван" от 35 избирателни секции във всяка чужда държава, без значение колко българи живеят там и колко от тях имат желание да упражнят вота си. 

РАДАН КЪНЕВ: ПАРЛАМЕНТЪТ ДАВА КОШМАРЕН ЗНАК КЪМ ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ДИАСПОРА

Върху ограниченията за вот зад граница първо президентът Росен Плевнелиев наложи вето, но то бе преодоляно. Манолова поиска промени и връщане на стария облекчен режим за гласуване зад граница след поредица от срещи с протестиращи българи от чужбина, те бяха внесени в парламента от Радан Кънев и Георги Кадиев поотделно, но бяха отхвърлени от управляващото мнозинство.

По закон Конституционният съд няма срок, в който да се произнася по делата си. Изборите за президент и вицепрезидент се очаква да бъдат насрочени за 6 ноември и от произнасянето на магистратите по допустимостта, а след това евентуално и по същество по двете дела ще зависи по какъв ред ще се проведе вотът.