Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

СИМОНА РУСЕВА

Първите прогнозни резултати от вчерашния евровот вече са известни. Победител е Европейската народна партия (ЕНП). Тя ще е с най-много места в Европейския парламент – 212. Следва я Партията на европейските социалисти (ПЕС) – 186 евродепутати. Либералите си осигуриха 70 депутатски места, зелените – 55, крайната левица – 43. Голямата покруса в Европа е, че евроскептиците и популистите изпращат в Страсбург 129 свои представители. Останалите 56 места от 751-местния Европейски парламент си поделят малки партии – защитници на семейството и дори на животните.
Сега големият въпрос е кой ще оглави Европейската комисия (ЕК) – кандидатът на десницата, бившият люксембургски премиер Жан-Клод Юнкер или германският социалдемократ и досегашен председател на Европейския парламент Мартин Шулц? Победител ще е този, който спечели най-много гласове (обикновено мнозинство) в ЕП – за него глас трябва да дадат 376 евродепутати. Толкова нямат нито консерваторите от ЕНП, нито социалдемократите от ПЕС.
Около коя кандидатура обаче ще се обединят лидерите на 28-те държави от ЕС, за да я предложат на гласуване в ЕП? Пазарлъците започнат още утре вечер в Брюксел, където се събират държавните и правителствените лидери на страните от ЕС.
“Ние спечелихме изборите. Никой не може да заобиколи ЕНП”, изрече снощи в Брюксел Юнкер. На журналристически въпрос би ли си представил Мартин Шулц да оглави ЕК, той отговори: “Фантазията ми е почти безгранична, но чак дотам не може да стигне.”
Това нямаше как да чуе Шулц, който по същото време пламенно говореше на площада пред сградата на ЕП (официално седалището е в Страсбург, но има пленарна зала и в Брюксел – бел. ред.). Той призна преднината на ЕНП, но и невъзможността нейните депутати да съберат мнозинство при гласуването на кандидатурата на Юнкер за наследник на Барозу.
“Те са с преднина, защото при тях са евродепутатите на Силвио Берлускони и на Виктор Орбан. Консерваторите добре трябва да си помислят дали наистина искат тези депутати в редиците си”, заяви Шулц.
Той не е съвсем прав. Снощи Орбан отхвърли възможността неговите унгарски евродепутати да застанат зад Юнкер.
Шулц може да разчита на гласовете на зелените и на либералите, но и те няма да му стигнат за мнозинство при вота в ЕП.
Юнкер, който води предизборната си битка с лозунга “Опит, солидарност и бъдеще” може да се надява на подкрепата на Ангела Меркел, която има голямо влияние сред европейските лидери. Тя го подкрепи в предизборната му борба, но и не изключи нито една опция за предстоящите преговори с европейските си колеги по определяне кандидатурата за президент на ЕК. Въпросът е дали тя ще остане вярна на Юнкер и така би рискувала конфликт с коалиционния си партньор в правителството в Берлин – социалдемократите? Те, естествено, са за Шулц.
След вчерашния вот Меркел пази мълчание. Нейни приближени са на мнение, че ако Шулц отстъпи пред Юнкер, като компенсация той би могъл да стане върховен представител на ЕС по въпросите на външната политика. Сиреч външен министър на ЕС, каквато сега е баронеса Катрин Ащън. Самият Шулц многократно отхвърляше такъв вариант, но това беше преди евровота. 
Меркел обаче има планове този пост да заеме нейният съпартиец и сегашен еврокомисар по енергетиката Гюнтер Йотингер. Дали ще го пожертва и ще подкрепи Шулц за външен министър на съюза в името на коалиционния мир в Берлин, е въпрос с повишена трудност.
И докато Меркел мълчи, тази заран шефът на парламентарната фракция на нейния ХДС Фолкер Каудер заяви пред тв камера: “Канцлерката стои зад кандидатурата на Юнкер.”
Самият Юнкер призна, че още снощи е разговарял с Меркел, но отказа да отговори на въпрос дали тя вече го е поздравила като бъдещ президент на ЕК.
Юнкер или Шулц? Пазарлъците тепърва започват. А и има време. Мандатът на Барозу изтича на 31 октомври.
Какво предстои до тогава?
Първо трябва да се конституира новият Европейски парламент. Според правилника изборът на новия шеф на ЕК може да е факт най-рано на 14 юли. До тази дата първо трябва да се анализират изборните резултати в Брюксел, но и в отделните държави от ЕС, след това да се сформират парламентарните групи. Те избират фракционните си шефове и президент на ЕП.
След това се гласува за председател на ЕК. Кандидатурата се внася, след като са се споразумели по нея 28-те лидери на държавите от ЕС. Ако кандидатът не събере мнозинство от 376 гласа, до месец се внася нова кандидатура. Избере ли се шеф на ЕК, той започва преговори с еврочленките по определянето на 27-те еврокомисари. Техните изслушвания ще са през септември. През октомври новият председател на ЕК внася кандидатурите за еврокомисари в ЕП за одобрение.

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.