ДЖУЛИЯ ПАРАВИЧИНИ

Ако една страна иска да излезе от ЕС, пътят е труден, но напълно ясен, както установява Великобритания.

А как е с другия елитен клуб на западните нации - НАТО?

Дипломати от намиращата се близо до брюкселското летище централа на алианса повдигнаха този хипотетичен въпрос в светлината на британския вот за излизане от ЕС. Те имаха и повод да помислят по-сериозно как НАТО би могла да изхвърли съюзник - например такъв, който върви към диктатура или се съюзява с враг.

При първия сценарий пътят за излизане е гладък. Според НАТО страната трябва да даде едногодишно предизвестие за намерението си да напусне. Протоколът повелява, че тази страна трябва да информира за намерението си САЩ, които след това ще предадат официално посланието.

"Ако искате да излезете, излизате. По силата на Член 13 (от Основополагащия документ на НАТО) има възможност един съюзник да престане да бъде част от Договора", каза представител на НАТО.

Член 13, който не е бил променян от създаването на пакта през 1949 г., гласи, че една страна може да напусне, "след като Договорът е в сила в продължение на 20 години".

Този език бе използван най-вече поради опасения, че комунистите могат един ден да вземат властта в страни като Италия и Франция и да се опитат да излязат от НАТО. 12 от 28-те членки се присъединиха към алианса преди по-малко от 20 години.

По-сложен въпрос е как да бъде изгонен съюзник против волята му. Скорошният завой към диктатура в Турция и проруската позиция на Гърция и Унгария повдигнаха въпроса, но нищо в Договора на НАТО не предвижда този сценарий.

"Въпросът за изгонването на съюзник е изцяло хипотетичен и ще бъде работа на страните по Договора да се определят", заяви представител на НАТО и допълни, че алиансът по-скоро ще запази своите членове - дори те да са проблематични, отколкото да ги има за врагове.

"Разбира се, Турция (член на НАТО от 1952 г.) не изпълнява редица западни стандарти за човешки права, върховенство на закона и свобода на печата, но ние сме отбранителен съюз и много повече бихме искали да я запазим в нашите редици, вместо да я видим по-близка с Русия", каза висш представител на НАТО.

Най-близко до напускане в стил "Брекзит" е била Франция. През 1966 г. тогавашният президент Шарл дьо Гол извади страната от военното командване на НАТО, но не и от самия алианс, като изтъкна, че трябва да съхрани френската независимост в световните дела. Стъпката разгневи САЩ. През 2009 г. Никола Саркози върна изцяло Франция в структурите на НАТО.

За разлика от друг 28-членен блок, членките на военния съюз вероятно ще се увеличават, а няма да намаляват. Черна гора, която през май подписа протокол за присъединяване, за да стане 29-ият член вероятно в края на следващата година, ще участва за първи път в среща на НАТО във Варшава в края на тази седмица. Наред са Босна, Грузия и Македония. В балтийския регион дебатът за възможно членство в НАТО бе наново разпален от формално неутралните Швеция и Финландия от агресивното напоследък поведение на Русия.

НАТО е по-популярна от ЕС според доклад на Изследователския център "Пю" от миналия месец. В 10 изследвани европейски страни 59 на сто имаха благоприятен поглед върху НАТО, а 30 процента - неблагоприятен. Запитани как виждат ЕС, 51% имаха благоприятен, а 47 на сто - неблагоприятен поглед.

Има три причини нито една страна досега да не е напуснала алианса според Джоатан Еял - помощник-директор по въпросите на сигурността и отбраната в мозъчния тръст RUSI.

"Първо, по време на Студената война континентът бе разделен и и бе трудно да се постигне третият път - неутралитетът. На второ място, алиансът се специализира и остана специализиран в сферата на отбраната и няма алтернатива. Трето, щом НАТО е фундаментална структура за действията на САЩ в Европа, ако напуснете, сами ще се откъснете от САЩ", заяви той.

----

* Авторката е италианска журналистка. Тя работи за специализираното издание "Политико", откъдето препечатваме статията.