Eвропа влиза във финала на четиридневните избори за своя парламент днес. Очаква се проевропейските партии вляво и вдясно от центъра да запазят доминиращите си позиции, но крайнолевите и крайнодесните противници на интеграцията да засилят своите.

От четвъртък до днес гласуваха Великобритания, Холандия, Ирландия, Чехия, Латвия, Кипър и Малта. Днес към урните са призовани избирателите в останалите страни, включително България. Право на глас имат над 380 милиона от общо 505 милиона европейци, но не е сигурно колко от тях ще се възползват от него. Социологическите агенции очакват исторически най-ниската избирателна активност досега - 40 на сто, с 3 процента под тази от 2009 година.

Европейският парламент обеща да съобщи първите резултати от екзит полове на европейско ниво в 23 часа българско време, а първите прогнозни резултати на европейско и национално ниво - в полунощ. Възможно е те да закъснеят, защото в Италия, където гласуването ще е най-дълго, се очаква избирателните бюра да затворят в полунощ, българско време.

След пет години на икономическа криза европейците се питат, дали досегашната интеграция трябва да продължи, или им трябва друга Европа, която да се върне към суверенните национални решения и граници. 

Това подхранва подема на противниците на сегашния европейски модел вляво и вдясно, които варират от крайни националисти и ксенофоби до протестни групи, коита са за Европа, но построена и управлявана по друг начин.

Гласуването в Холандия опроверга прогнозите.  Антиимигрантската и ислямофобска Партия на свободата на Геерт Вилдерс се класира четвърта, вместо първа, както предвиждаха изследванията. Затова пък във Великобритания радикално евроскептичната Партия за независимост на Обединеното кралство се очаква да е отбелязала историческа победа, привличайки част от електората на управляващите консерватори.

Прогнозите дават на евроскептичния, антиевропейския и протестния вот до една четвърт от местата в 751-членния парламент. Те няма да могат да влияят съществено но конкрени решения и политики на ЕС, защото са разделени от несъгласия и не могат да сформират единна група.

Проевропейските партии от главното течение - лявоцентристи, дясноцентристи, либерали и зелени  ще имат достатъчно числено превъзходство. Депутатите им обаче няма да са достатъчно, за да формират коалиция вляво или вдясно от центъра. Единственото възможно абсолютно мнозинство /от най-малко 50 на сто плюс един от всички депутати/ в момента изглежда възможно само с коалиция, включваща най-малко двете големи партии - дясноцентристката Европейска народна партия /ЕНП/ и лявоцентристката Партия на европейските социалисти /ПЕС/.

В последните прогнози ЕНП има преднина от 15-20 депути пред социалистите, но не е ясно, дали те няма да обърнат съотношението, ако получат подкрепата на други леви партии и движения. 

От ЕНП и ПЕС са и главните претенденти за нов председател на Европейска комисия, който през ноември трябва да поеме поста от португалеца Жозе Мануел Барозу /ЕНП/. Християндемократът Жан-Клод Юнкер, бивш шеф на Еврогрупата и премиер на Люксембург и германският социалист Мартин Шулц, председател на Европейския парламент, бяха издигнати от своите политичеки семейства да оглавят върховния изпълнителен орган на ЕС.

Това се случва за първи път в историята на ЕС, след като влезлият в сила през 2009 година Лисабонски договор постанови, че когато 28-те национални лидери в Европейския съвет номинират следващия председател на Еврокомисията, трябва да "вземат под внимание" европейските избори и да проведат необходимите консултации.

Не е ясно, дали те ще се съобразят с номинациите на ЕНП и ПЕС, тъй като текстът на договора не ги задължава изрично да направят това. Според Ройтерс Великобритания е твърдо и против двете кандидатури и други държави-членки имат резерви. Държавните и правителствените ръководители се събират за първи консултации по темата във вторник вечер в Брюксел, но решението им се очаква през юни. Първата сесия на новия Европарламент е на 1-3 юли. Ако той не приеме номинацията на Европейския съвет, той ще трябва да му предложи друг кандидат за председател на Коимисията.