България е изправена пред сблъсък с Европа заради руските енергийни проекти и зависимостта си от тях, личи от план за намаляване на енергийната зависимост на ЕС от външни доставчици, който Европейската комисия трябва да представи в сряда.

Брюксел иска ЕС да си казва думата по придобиване на инфраструктура от чужди доставчици, по важни национални проекти в енергетиката, включващи държави и фирми извън съюза, по ядрени централи пригодени само за незападна технология и гориво. Той също бие тревога, че руски фирми са купили и продължават да купуват петролни рафинерии в ЕС.

Никъде в плана не споменават имена на държави, но ясно е подчертано, че Югоизточна Европа е слабо звено в енергийната система и пазар на ЕС, а България отговаря на всички посочени в документа слабости - силна зависимот от един неевропейски доставчик, ниска енергийна ефективност, неразвити собствени ресурси, непрозрачни процедури в изграждането на енергийните мощности, неспазване на европейското законодателство в областта на енергетиката.

Комисията предлага плана заради кризата в Украйна, която обтегна отношенията между ЕС и Русия, чийто президент Владимир Путин, който заплаши, че страната му ще спре доставките на газ в началото на юни. Газова криза Европа преживя през 2009 година, когато сред най-пострадалите й страни беше България, заради почти пълната си зависимост от Русия.

Европа внася 53 на сто от общото си енергийно потребление. Тя зависи от външни доставчици за 90 на сто от суровия петрол, 66 на сто от газа, 42 на сто от твърдите горива и 40 на сто от ядреното гориво. Миналата година ЕС е внесъл 39 на сто от природния си газ от Русия, 33 на сто - от Норвегия и 22 на сто - от Алжир и Либия. Малкият остатък е втечнен газ от Нигерия и Катар. България заедно с балтийските републики, Финландия и Чехия е най-зависима от руските доставки според диаграма приложена към черновата.

Ето защо планът на Брюксел нарежда газовите интерконектори на страната ни с Гърция, Румъния, Сърбия, Турция и газохранилището в Чирен сред приоритетните проекти за енергийна независимост на ЕС, които могат да ползват финансиране от европейския бюджет. Планът предвижда тези проекти да бъдат завършени ускорено в идните две-три години.

Политиката за защитата на критичните ивнфраструктури на ЕС "трябва да включи придобиване на стратегически инфраструктури от дружества извън ЕС, особено от държавни компании, национални банки, или суверенни фондове от ключови страни-доставчици, които се стремят да проникнат по-дълбоко в енергийния пазар на ЕС, или по-скоро да пречат на разнообразяването отколкото развитието на мрежите и инфраструктурата на ЕС," пише в черновата.

"Неотдавнашният опит с някои неевропейски оператори, които оспорват прилагането европейското законодателство на територията на ЕС, може да наложи по-стриктен подход и засилване на приложимите правила на ниво ЕС и държави-членки," се казва още в документа.

Комисията очаква отговор от правителството за приетите на първо четене промени в Закона за енергетиката, които изключват началото на проектирания руски газопровод "Южен поток" от европейското законодателство на българска територия.

"Комисията ще ускори процедурите за нарушение свързани със законодателството за вътрешния пазар, където е необходимо," пише в плана.

Той предвижда още стрес-тестове за страните "от източната граница на ЕС" за устойчивостта им на евентуални прекъсвания на доставките. Тя предполага алтернативни връзки, кризисни запаси, готовност за преминаване към алтернативни горива. Комисията възнамерява да започне и наблюдение с редовни доклади за енергийната зависимост на държавите-членки.

"Национални решения за целите за възобновяеми енергийни източници, решения да се подкрепи, да се инвестира /или да се спре/ ядрена генерация, или решения да се подкрепят инфраструктурни проекти /като "Северен поток", "Южен поток",Транс-Адриатическия газопровод, или Балтийския терминал за втечен природен газ/ трябва да се обсъждат на европейско и/или регонално ниво, за да е гарантирано, че те се решават в последователна пазарна рамка, т.е. на равно игрално поле на ниво ЕС. Иначе решенията на една страна-членка могат да подкопаят сигурността на доставките в друга страна-членка," пише Комисията.

Тя сочи като проблем, изискващ повече наблюдение отблизо и стратегическа координация "увеличената собственост от руски петролни компании на рафиниращи мощности в ЕС". "Съчетана със зависимостта от руския суров петрол и надигащото се влияние на руските играчи, рафиниращата промишленост е уязвима от политическа намеса," пише в черновата. Руската компания "ЛУКойл" е собственик на единствената работеща петролна рафинерия у нас - "Нефтохим" край Бургас, която дава една четвърт от бюджетните приходи на българската държава.

Планът посочва намаляването на търсенето на енергия като задача на държавите-членки и индустрията в близките пет години. Главна стъпка в тази област е изолацията на сградите - обществени и жилищни - на които се дължи 40 на сто от енергийното потребление в ЕС и една трета от потребленето на газ. "То може да бъде намалено с три-четвърти, ако реновирането на сградите се ускори," пише Комисията. Мярката, препоръчвана многократно от президента Росен Плевнелиев и еврокомисар Кристалина Георгиева не е сред приоритетите на българските правителства.

Планът посочва, че докато Европа внася всичкия уран, от който се нуждаят ярените й централи, тя е водеща световна сила в неговото обогатяване. "Обаче Русия е ключов конкурент в производството на ядрено гориво и предлага интегрирани пакети за инвестиции в цялата ядрена верига," пише в черновата. "Следователно особено внимание трябва да се обърне на инвестициите в нови ядрени централи, които се строят в ЕС и използват технологии не от ЕС, за да се гарантира, че тези централи не са зависими само от Русия за доставките на руско ядрено гориво. Възможността за разнообразяване на доставките на гориво трябва да е условие за всяка нова инвестиция, което да се осигури от агенцията по доставките на Евратом".

Комисията приветства полското предложение за изграждане на европейски енергиен съюз, който би позволил ЕС да договаря от името на държавите си цените на външните доставки. Планът посочава, че по този начин не трябва да се нарушават европейските правила за конкуренцията. Като първа стъпка към такъв съюз тя препоръчва "създаването на механизъм, който ще позволи на държавите-членки да се информират една-друга за важни решения свързани с техния енергиен микс, преди тяхното приемане и детайлно обсъждане".