Продължава маратонът на европейските избори, които се очаква да откроят значителен

протестен вот срещу начина, по който е управлявана Европа и крият ред въпросителни за нейното бъдеще. 

Кой избира?

Гласуват 380 милиона избиратели в 28 държави-членки. Тази година гласуването започна в четвъртък във Великобритания и Холандия, продължи в петък в Ирландия и в Чехия /в последната се изборите продължават два дни/. Днес се гласува Латвия, Малта и Словакия. Утре е вотът във всички останали държави в ЕС, включително в България. В четири от тях - Белгия, Гърция, Кипър и Люксембург - гласуването е задължително.

Европейските партии положиха усилия да мобилизират избирателите - главно с това, че за първи път в историята на ЕС те ще могат да посочат, макар и непряко, председателя на следващата Европейска комисия. Въпреки това социолозите очакват избирателната активност да падне и под най-ниската досега - 43 на сто на последните европейски избори през 2009 година. Тя спада неотклонно от първите европейски избори през 1979 година, когато е била 62 на сто.

Парадоксът е, че интересът на електората към европейските избори спада успоредно с увеличаването на властта на Европейския парламант. Днес той е съзаконодател със Съвета на министрите по над 80 на сто от актовете на ЕС, докато при първите европейски избори и имал чисто съвещателна функция. Познавачите обясняват това разминамане с отдалечеността на европейските институции от националната проблематика, която навсякъде в Европа кампаниите за европейските избори в страните-членки.

Какво избира?

Европейските граждани ще изберат 751 свои представители в Европейския парламент. Местата в него са разпределени по метода на т.нар. дегресивна пропорционалност. Той означава, че държавите-членки получават брой места пропорционален на тяхното население, като по-малките получават малко повече места, отколкото математически биха им се полагали.

България ще има 17 депутати в новия Европейски парламент. В досегашния имаше 18. Те намаляват, защото съгласно с Лисабонския договор общият брой на местата в парламента намалява от 766 на 751 и защото те вече се разпределят между повече страни - на 1 юли 2013 година Хърватия се присъедини към Европейския съюз.

Евродепутатите сформират политически групи. За да има група са необходими най-малко 25 депутати от седем страни. Групите в досегашния, а според прогнозите - и в следващия парламент - включват дясноцентристката Европейска народна партия /ЕНП/, Социалистите и демократите /С & Д/, Алианса на  либералите и демократите за Европа /АЛДЕ/, Европейските консерватори и реформисти /ЕКР/, Зелените, Обединената европейска левица/Северната зелена лига и евроскептичната "Европа на свободата и демокрацията". Извън тях има нерегистрирани в групи депутати, повечето от които също са евроскептици.

Според повечето прогнози ЕНП и С & Д са с почти изравнени сили и се очаква да вземат между 200 и 220 места всяка. Спорно изглежда третото място. На него могат да останат либералите, но е възможно да ги измести крайната левица. Тя отбелязва подем в страните тежко засегнати от кризата, например Гърция.

Подемът на евроскептичните и антиевропейските партии навсякъде в Европа може да доведе до сформирането на нова група - Европейски съюз на свободата, в който да влязат френският Национален фронт, Партията на свободата от Холандия и едноименната формация от Австрия, белгийската крайнодясна Влаамс беланг /Фламандски интерес - б.а./, Словашката национална партия и Шведските демократи.

Социологическите проучвания досега сочат, че всички евроскептични и антиевропейски депутати в новия парламент ще са между 170 и малко над 200. Те обаче имат както национални така и идейни различия и няма да сформират единна политическа група. За съотношението на силите ще е важно, къде ще се присъединят нови партии, които възникнаха в отделни страни-членки като отрицание на политическото статукво, например движението "Пет звезди" в Италия или АНО в Чехия.

Парламентът сформира и комисии по основните раздели на законодателството - конституционни въпроси, икономика и финанси, бюджет, бюджетен контрол, заетост и социална политика, външна политика, граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, здравеопазване и защита на потребителите и пр. 

И какво от това?

Какво може Европейският парламент? Той е равен съзаконодател с държавите-членки /Съвета на министрите/ в ред области - например икономика и финанси, околна среда, здраве и защита на потрибителите, транспорт и енергетика - и игра съществена роля в приемането на новото законодателство за икономическо управление в еврозоната и за банковия съюз. От влизането в сила на Лисабонски договор през 2009 година парламентът може да ратифицира или отхвърля международни договори сключени от ЕС и наблюдава изразходването на бюджета на ЕС. Той използва тези си правомощия да отхвърли споразумение между ЕС и САЩ за обмяна на лични данни на гражданите с мотива, че то нарушава гражданските свободи на европейците.

Какво не може Европейският парламент? За разлика от националните той не може да налага данъци. Бюджетът на ЕС представлява 1 на сто от общия брутен вътрешен продукт /БВП/ на държавите-членки и над 70 на сто от приходите му идват от национални вноски. Останалото са собствени приходи - дял от национални събираните ДДС, мита, акцизи и нализи върху някои земеделски продукти. Държавите имат суверенитет върху данъчната си политика и техните бюджети като дял от БВП са до 40 пъти по-големи от европейския. Евродепутатите могат да приемат или да отхвърлят бюджета на ЕС, за който правителствата се споразумеят, но не могат да преговарят за него с тях перо по перо. Парламентът няма власт и във външната политика и отбраната. Там той може да приема само незаконодателни резолюции с препоръчителен характер. Той няма законодателна инициатива, т.е. не може да предлага регламенти и директиви. Тя принадлежи на Европейската комисия. Той не може да контролира отделни членове на Комисията, може обаче да я уволни цялата, както е направи през 1999 година. Няма правомощия над органите вземащи най-важните решения в ЕС - Европейския съвет, в който заседават държавните и правителствените ръководители на страните-членки и над Еврогрупата, в която влизат финансовите министри на държавите от еврозоната.

Главният въпрос, пред който новоизбраният парламент ще си изправи още в изборната нощ  в неделя е: Кой ще е председател на следващата Европейска комисия? Държавните и правителствените ръководители ще се съберат във вторник вечер в Брюксел, за да се консутлтират за номинацията, която трябва да стане с квалифицирано мнозинство. Лисабонският договор постановява, че преди да решат, те трябва "да вземат под внимание" резултатите от европейските избори и да проведат необходимите консултации. Не се очаква лидерите да обявят избора си веднага, по-вероятно е той да бъде ясен през юни.

За първи път в историята на ЕС партиите в досегашния Европейски парламент номинираха свои кандидати за председател на Комисията. Това са Жан-Клод Юнкер /ЕНП, Люксембург/ дългогодишен министър-председател на страната и си председател на Еврогрупата, Мартин Шулц /С & Д, Германия/, настоящ председател на Европейския парламент, Ги Верхофстадт /АЛДЕ, Белгия/, бивш министър-преседател на страната си и лидер на групата на АЛДЕ в Европейския парламент, Франциска Келер /Зелени, Германия/, евродепутатка, Алексис Ципрас /Обединена европейска левица/Северна зелена лига, Гърция/ лидер на Коалицията на радикалната левица /СИРИЗА/ в Гърция.

В последната сесия на сегашния парламент Юнкер, Шулц и Верхофстадт излязоха с обща декларация, че ако Европейският съвет не посочи някого от тях, това би било отказ от демокрация. За да стане председател на Комисията, номинираният от държавните и правителствените ръководители кандидат, трябва да получи одобрението на парламента. Ако не го получи, те трябва да му представят друг. 

Не е ясно и какво ще стане, ако резултатите на основните политически сили - ЕНП и С & Д - се окажат изравнени или с незначителна разлика. Разрив между тях може да блокира парламента, защото при прогнозираното съотношение на силите не може да има абсолютно мнозинство вляво или вдясно от центъра. Единствената коалиция, която може да одобри председател на следващата Европейска комисия е между ЕНП и С & Д.

Една парламентарна криза би била добре дошла за евроскептиците. Те ще я използват да направят заглавия с възпламеняващи речи за безсмислието и парализата на ЕС, за откъснатостта му от всекидневието на хората. Поради раздробеността си евроскептиците няма да могат да влияят съществено върху законодателството и върху отделни политики. Те обаче ще влияят върху общественото мнение у дома и върху своите правителства. Успехът им би бил ясно послание, че избирателят наказва политиката за "повече Европа". Те могат да компрометират Европейския парламент представяйки го като събрание, което мрази себе си, както посочи в свой анализ Европейският съвет за външна политика. Те ще принудят ЕНП и С & Д да влязат в голяма коалиция, която значи повече законодателни компромиси и по-малко амбиция. Най-сетне, такава коалиция ще е основание за евроскептичните популисти да я сочат като картел на партиите на статуквото срещу обикновените европейци.