Политологът Димитър Димитров коментира пред БНР последните промени в Изборния кодекс, приети от парламента на първо четене в края на миналата седмица. Според него един от най-големите проблеми на изборното законодателство у нас е фактът, че избирателните списъци продължават да се правят по постоянен адрес, въпреки че избирателите вече са мобилни.

"Големият проблем е, че от 1990 година досега условията силно са се променили, избирателите са станали мобилни, начинът, по който се изготвят списъците – постоянен адрес – е все по-малко свързан с реалността, а никой нищо не прави да осъвремени или да предложи мерки, които да направят списъците адекватни", коментира Димитров.

Той призна, че ограничението от до 35 секции във всяка страна в чужбина ще засегне най-вече Турция. Димитров смята, че изборните правила са лошо скроени, защото отделните партии са заложили в програмите си промяна на определени текстове и държат те да съвпаднат с начина, по който са формулирани в предизборните им програми.

 "Класически пример е Патриотичният фронт, който иска да се запише "задължително гласуване" и ако не се запише "задължително гласуване", а се създаде алтернативна серия от правила, която би могла да мотивира избирателите, Патриотичният фронт въобще е против каквото и да е друго, освен записа в партийната им програма", каза Димитров.

Според него дебатът е разпръснат между отделните видове избори, което затруднява стигането до национално решение.

"Отпадането на въвеждането на избирателен район "Чужбина" е едно от най-безсмислените упорства на мнозинството. Отсъствието на общ ред, който да е проследяем и контролируем, се заменя с безсмислени спорове кой има и кой няма права. Всеки избирател в Турция, освен че може да се запише в избирателния списък по местопреживяване или където се намира в деня на изборите, може да се върне и в страната ни, където неговото име е надлежно отразено поне веднъж в избирателния списък по постоянен адрес. Това е повече от привилегия. Всички останали избиратели не могат да направят това", коментира политологът.

И припомни, че гласуването в чужбина никога не е имало отношение към изборния резултат на президентските избори.