Кои са най-харесваните министри и политици

Как се движи доверието и недоверието в членовете на кабинета? Кои са най-популярните и най-нехаресваните политически личности? "Галъп интърнешънъл" публикува днес усреднен рейтинг за последните 12 месеца на базата на месечните изследвания, които агенцията извършва. Обяснението - предстоящите президентски избори и повишеният интерес към темата за личностите в българския политически живот.

От данните - въпреки че те не могат да бъдат проследени в динамика, може да се види, че премиерът Бойко Борисов трайно получава одобрението на около една трета от българите, а недоверието е около 50 на сто. Финансовият министър Владислав Горанов е сред най-непопулярните разпознаваеми членове на кабинета с около 10 на сто доверие. Подобно е положението и при Божидар Лукарски. Отличничката по недоверие обаче е вицепремиерката и просветна министърка Меглена Кунева - със 70 на сто.

Други като енергийната министърка Теменужка Петкова остават по-малко познати на широката публика. От друга страна военният министър Николай Ненчев е станал по-разпознаваем. Най-добре представящите се членове на кабинета остават Лиляна Павлова, при която обаче има тенденция на спад, и Томислав Дончев. Някогашният устремен възход на здравния министър Петър Москов е спрял - като той се движи около 20 на сто доверие и 60 на сто недоверие.  

Най-одобряваните личности остават кметицата Йорданка Фандъкова и еврокомисарката Кристалина Георгиева, при които рейтингът е положителен - доверието (около 50 на сто)  надвишава недоверието. По този показател Георгиева печели сравнението с шефката на ЮНЕСКО Ирина Бокова (30% я харесват, 39% - не).

Водещият Слави Трифонов, чиито аспирации към политиката напоследък растат, получава доста полярни оценки. Той е от личностите с най-високо доверие - 40 на сто. Пак толкова от анкетираните обаче не го одобряват.

Ето и по-пълната картина, която представя "Галъп":     

Правителството (по азбучен ред) 

В последните месеци министър-председателят Бойко Борисов стабилно се ползва с доверието на една трета от българите и недоверието на малко над половината. Останалите петнайсетина процента се колебаят.

Божидар Лукарски има в последната година една десета доверие, около 60% недоверие, 15% колебание и 15% незапознатост.

Вежди Рашидов е сред популярните министри и се ползва с около 20% доверие, близо 60% недоверие, близо 20% колебание, при малцина незапознати.

Владислав Горанов е с под една десета доверие, над 50% недоверие, петнайсетина процента колебание и двайсетина – неразпознаваемост. В последните месеци се долавя дори известен риск за доверието в него, но е нужно да се изчакат още месечни вълни на изследване.

Даниел Митов е с около 10% доверие и около 45% недоверие. Неразпознаваемостта е близо една трета, а над една десета се колебаят. Много подобна е картината и при Десислава Танева. Сходна е ситуацията и в първите месеци на министър Екатерина Захариева.

Новата социална министърка Зорница Русинова тепърва ще бъде тествана, а разпознаваемостта ѝ все още е твърде ниска. Ивайло Калфин пък беше един от сравнително одобряваните министри – с над 20% доверие, около 55% недоверие, под 20% колебание и около 5% неразпознаваемост. Тепърва обаче предстои да се разбере в каква посока ще се развие неговият публичен образ.

При Ивайло Московски като че ли в последната година разпознаваемостта плавно набъбва, той е неизвестна фигура за  около 15%. Доверието е също около 15%, недоверието – над 50%, а колебанието – също петнайсетина процента.

При Ивелина Василева пък неразпознаваемостта е чувствителна – над една трета, доверието е под една десета, недоверието е над 40%, а останалите се колебаят.

Красен Кралев също може би постепенно утвърждава образа си – неразпознаваемостта плавно слиза от чувствително над една трета – преди година, до нива трйно под 30% сега. Доверието към момента се колебае около 13%, недоверието – около 45%. Около 13% е и колебанието.

Сред одобряваните министри остава Лиляна Павлова, макар напоследък доверието в нея да среща предизвикателства. Около една трета казват „да“, близо половината – „не“, около 13% колебаещи се и 5% незапознати.

Около 12% се движи доверието в Меглена Кунева в последните дванадесет месеца, а недоверието е над 70%. Останалите се колебаят.

Николай Ненчев постепенно утвърждава известност. Дяловете на незапознатите преди година бяха на нива от около 40%, а сега са около 20%. Заедно с това постепенно нарастват процентите на заявяващите доверие и недоверие – в последните месеци се колебаят на нива от около 12% срещу 50%. Колебаещите се са в рамките на 15%.

В рамките на последната една година Николина Ангелкова също намали дела на незапознатите – от над 40% до малко над 30%. Доверието в последните месеци се движи на нива от около 10%, а недоверието – около 45%.             

Имаше министри, които в първите месеци от мандата на този кабинет показаха сравнително бърз ръст на положителните оценки,но после се установиха по-трайно на сравнително по-ниски нива. Такива бяха, например, Петър Москов или в известна степен Румяна Бъчварова при нейното назначаване за вътрешен министър след оставката на министър Веселин Вучков

Доверието в Петър Москов напоследък се колебае около и под 20%, а недоверието достига до 60%. Петнайсетина процента се колебаят, а останалите твърдят, че не са чували за него или не са запознати с работата му. Това са сравнително добри нива на доверие, макар и по-ниски в сравнение с предишни периоди, когато с изказванията и дейността си Петър Москов привлече внимание.

Подобна е ситуацията в последните месеци и при Румяна Бъчварова - тя се ползва с доверието на около и под 20% от пълнолетните българи, а с недоверието – на близо 60%. В рамките на 15% се движи колебанието, а под една десета са онези, които не са чували.

Министър Теменужка Петкова не е разпознавана от чувствителния дял от над една трета от пълнолетните българи, макар като цяло дяловете на неразпознаваемостта и тук да спадат постепенно в последната година. Около една десета са дяловете на доверието, а недоверието е над 40%. Колебанието е около и над 10%.

Томислав Дончев е сред популярните членове на кабинета с доверие около една четвърт, недоверие – една втора, 15% колебание и 10% разпознаваемост.

Президентството

Президентът Росен Плевнелиев в последната една година достигна до нива от около една четвърт положителни оценки и над 60% отрицателни. Останалите се колебаят в отговорите си.

Вицепрезидентът Маргарита Попова в последните дванадесет месеца също се ползва с доверието на около една четвърт, а недоверието се движи над 50%. Колебанието е в рамките на 15%, а 7% декларират, че не са чували за нея.  

Бокова, Фандъкова, Кристалина Георгиева, Мая Манолова - коя е най-харесвана

Популярността на Ирина Бокова е тествана по-активно в последните месеци – 30% казват „да“, 39% - „не“, като кандидатурата за ООН явно води до укрепване на доверието спрямо предходната година. Колебаят се под 20%, а над една десета не познават Бокова.

И през последната година Йорданка Фандъкова и еврокомисарката Кристалина Георгиева събираха чувствително положителни оценки – с лека преднина за Георгиева. В последните дванадесет вълни на месечни изследвания близо половината от запитаните изказват одобрение за тях, а около една трета - недоверие. Петнайсетина процента се колебаят.

В новата си роля на омбудсман в последните няколко месеца Мая Манолова се утвърди на нива от около една четвърт дялове на заявяващите доверие и около 60% недоверие. Колебанието е в малко над една десета от отговорите, а до 5% са онези, които твърдят, че не са чували или не са запознати с Манолова.

Недоверието в Станишев по-голямо, отколкото в Цацаров

В хода на последните дванайсет месеца доверието в лидера на ПЕС Сергей Станишев се колебаеше в рамките 10 – 15%, а недоверието – около 75%. Останалите се колебаят.    

В годината доверието в главния прокурор Сотир Цацаров се колебаеше на нива от около и под 15%, а недоверието – над 60%. Една пета е делът на колебаещите се, а около 5% не са чували за него.

Председателката на парламента Цецка Цачева в последната година се ползва с доверието на около 20% от българите и с недоверието – на над 60%. 14% се колебаят, а 4% не са запознати.

Валери Симеонов – около една десета доверие, две трети недоверие, петнайсетина процента колебание и десетина – незапознатост.

Волен Сидеров е одобряван от около 6% от българите, а неодобряван – от близо 90%. Малцина са онези, които се колебаят или не са чували за него.

Преди година Георги Първанов отбелязваше нива на доверие около и над 20%, но сега е по-близо до 15%. Недоверието плавно се покачва от около 60% до около 65%. Останалите се колебаят. Разликите обаче не са достатъчно големи за трайни изводи, а и тепърва следва да се види как напускането на управленския формат ще бъде интерпретирано от обществото и ще се отрази на доверието в АБВ.

Новата лидерка на БСП Корнелия Нинова започва с доверие от около една пета и недоверие от близо 60%. По около една десета се колебаят или не са чували за нея. Предстои да се разбере в каква посока ще потеглят данните от идните месеци.

В последната година Красимир Каракачанов се ползва с доверието на 14% и недоверието на две трети. Петнайсетина процента се колебаят, а под 5% не го познават.

Лютви Местан показа известен спад в доверието и в последните месеци то е около 5%, при близо 90% недоверие. Останалите се колебаят в отговорите.

Доверието в Радан Кънев в последните месеци е под 10%, а недоверието – над 70%. Преди година нивата на доверие изглеждаха малко по-високи. 13% се колебаят, а 7% твърдят, че не са чували или не са запознати.

Цветан Цветанов в последно време е с доверие около 16%, недоверие – близо 70%, а останалите се колебаят. 

Четин Казак стартира с доверие около и над 5%, недоверие над 60%, колебание около 5% и неразпознаваемост от близо 30%. И тук нивата трябва да се проверяват в идните месеци – с нарастването на разпознаваемостта.    

Слави Трифонов - 40 на сто доверие срещу 40 на сто недоверие

Към началото на тази година доверието в Слави Трифонов бе малко под 40%, а недоверието – малко над 40%. Останалите се колебаеха. Тепърва обаче трябва да се премери отражението на дейността на Слави Трифонов. По правило, при навлизане на популярни медийни фигури в нова роля, която е част от политическия процес, доверието започва да спада.   

Веселин Марешки, който е тестван по-активно в последните месеци и който също се готви да е кандидат-президент, е с около една пета доверие, над 50% недоверие, една пета колебание и около 5% неразпознаваемост.

12 месеца без особена динамика

Данните са базирани на ежемесечните, независими от външно финансиране, представителни за пълнолетното население на страната, проучвания. На тези изследвания се основава известният Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл”- редовният мониторинг на основни показатели за общественото мнение.

По традиция личните рейтинги, измервани като съпоставка на доверие и недоверие, са един от най-любопитните аспекти на изследванията на общественото мнение. Те са по-скоро най-общ ориентир за политическия вкус на обществото, разясняват от "Галъп".

„Галъп интернешънъл“ мери доверието в постоянен блок фигури, както и ад хок. Различните публични фигури заемат и различни по естеството на работата си постове с различен шанс за популярност. Обикновено сред най-одобряваните са онези, които не участват пряко в ежедневния политически живот.

Затова и „Галъп интернешънъл“ продължава да избягва „класирането“ на публичните фигури при представяне на данните и публикува такива данни единствено само когато това действително има обществено значение. 

По-надолу са представени данните за основни фигури. Няма как да бъдат представени данните за всички фигури, които „Галъп интернешънъл“ тества моментно в различни месеци.  

„Галъп интернешънъл“ предпочита въпрос, в който респондентите са поставени пред избор „да“ или „не“ без особена възможност за нюанси. Разбира се, отчита се и колебанието и незапознатостта с дадена личност. На респондента се прочита списък с личности, за всяка от които се очаква отговор.

Дългосрочното проследяване (а не класирането), носи смисъл при разглеждането на популярността на различните личности. Настоящият обзор не носи претенцията да проследява многогодишни тенденции, а само да фиксира обобщената картина в рамките на последните месеци. За повече информация полезни могат да бъдат годишниците на „Галъп интернешънъл“.

Отвъд влиянието на изборите, най-общо, следва да се отбележи, че в данните не се наблюдава особена динамика. Разбира се, виждат се конюнктурни колебания, но това не променя общата картина.Там където има важни за отбелязване тенденции, те са изрично упоменати – най-вече става дума за трайни тенденции при няколко личности.

При четенето на данните трябва да се има предвид следното: дори и при най-одобряваните личности има и сериозно недоверие; в масовия случай недоверието е много по-високо от доверието; когато някоя личност не е особено позната, това обикновено също води до по-високо недоверие – като част от недоверието спрямо политическия елит въобще; затова и когато разпознаваемостта расте, по правило отново недоверието расте с по-високи темпове; когато недоверие и доверие са в близки стойности, това всъщност вече е добър атестат за дадена личност; министрите, които в последната година увеличават разпознаваемостта си, всъщност са очевидно „закъснели“ и т.н.