Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Когато анексира Крим, Русия завладя не само земната му маса, но и три пъти по-голяма от него област от морския шелф с права върху ресурси, чиято потенциална стойност е трилиони долари.

Русия представи обяви присъединяването като връщане на територия, която й принадлежи по право, и не привличаше вниманието върху петролно-газовата треска, изостряща се напоследък в Черно море. Но присъединяването на Крим е господство над петролно-газовите находища и съкрушителен удар по надеждите на Украйна за енергийна независимост.
Русия направи това според международно споразумение, даващо на държавите суверенитет върху площ от 230 сухопътни мили от техните брегове. Тя се опитваше безуспешно да получи достъп до енергийните ресурси на същата територия с договор с Украйна преди по-малко от две години.

"Това е голям удар", казва Карол Сайвец, експерт по Евразия в Масачузетския институт по технология. "Това лишава Украйна от възможността да управлява тези ресурси и ги дава на Русия. Това прави Украйна по-податлива на руски натиск."
Жил Льориколе - директор по европейските и международните въпроси във Френската държавна океанографска група, нарече руското анексиране на Крим "толкова очевидно" като игра на офшорни богатства.

В москва говорител на президента Владимир Путин заяви, че "няма връзка" между присъединяването на Крим и енергоресурсите, като допълни, че Русия дори не се интересува от петрола и газта. "В сравнение с потенциала на Русия нямаме интерес там", каза говорителят Песков.

"Ексон Мобил", "Роял Дъч Шел" и други големи компании вече изследваха Черно море и някои анализатори твърдят, че потенциалът му може да съперничи с този на Северно море.  Онази надпревара, започнала през 70-те г. на ХХ век, вдигна икономиките на Великобритания, Норвегия и други европейски страни.

Уилям Б. Ф. Райън - морски геолог от обсерваторията "Ламон-Дохърти" в Колумбийския университет, заяви, че заедно с площите в Черно море Русия получи потенциално най-добрите дълбоководни находища на петрол.

Карта, публикувана във в. "Ню Йорк таймс", показва какви морски площи получава Русия с анексирането на Крим.

Анализатори смятат, че икономическите санкции могат да забавят руското проучване на анексираните територии в Черно и Азовско море, като ограничат достъпа на страната до западни финанси и технологии. но те обърнаха внимание, че Русия вече пое контрола върху кримския клон на украинската национална газова компания, което веднага й даде възможност да проучва Черно море.

"Русия е склонна да се държи агресивно", заяви Владимир Сокор, старши стипендиант във фондацията "Джеймсън" - изследователска група ог Вашингтон, следяща европейските дела. "Тя вече завзе две сонди."
Глобалният лов за изкопаеми горива все повече излиза извън бреговете към места като Атлантическия океан край Бразилия, Мексиканския залив и Южнокитайско море. Стотици петролни сонди дупчат Каспийско море, само на няколкостотин километра източно от Черно море.

Държавите си разделят потенциално най-примамливите води в света според правилата, залегнали в основата на Конвенцията за откритото море от 1982 г. Тя позволява на държавите с излаз на море да претендират за ексклузивна икономическа зона от 200 морски мили (или 230 сухопътни мили) от бреговете си. Вътре в тези зони страните могат да проучват, експлоатират, съхраняват и управляват дълбоководни природни ресурси - органични и неорганични.

Страните с излаз на Черно море отдавна разглеждат своето дъно като потенциален енергиен източник най-вече заради скромните успехи в откриването на петрол вплитки води. Само преди две години се увеличиха перспективите за много пари, когато сондирането дълбоко в подводните скали край Румъния откри голямо газово поле на дълбочина над половин миля.
Русия започна да действа бързо.

През април 2012 г. Путин, тогава премиер на Русия, подписа споразумение с италианския енергиен гигант ЕНИ за проучване на руската икономическа зона в североизточната част на Черно море. Д-р Райън от Колумбийския университет смята, че площта на зоната преди анексирането на Крим е била 67 300 квадратни километра, колкото Литва.
"Искам да ви уверя, че руското правителство ще направи всичко, за дса подкрепи такива проекти", каза Путин при подписването според руската агенция Интерфакс.

Месец по-късно специалисти по добива на петрол направиха дълга презентация на европейска конференция за петрола, в чийто надслов се задаваше въпросът "Дали Черно море е следващото Северно море?" Документът цитираше геолоки проучвания, според които водите край Украйна имат "огромен потенциал за проучване", а руските води бяха по-малко привлекателни.

През август 2012 г. Украйна обяви споразумение с оглавявана от "Ексон" група за добив на петрол и газ от дълбините на водите на Черно море край нейния бряг. Оглавяваният от "Ексон" екип победи на търга руската компания "Лукойл". Украинското държавно геоложко бюро съобщи, че разработването на полето ще струва до 12 милиарда долара.

"В Черно море става горещо", гласеше заглавие в GEO ExPro, издавано във Великобритания специализирано списание за индустрията. "В Черноморския регион се наблюдава повишено ниво на активност, най-вече дълбоко под водата", се казваше в статията.

Когато Русия анексира Крим от Украйна на 18 март, тя изготви договор за анексирането между новообявената Република Крим и Руската федерация. Заровено в документа - в член 4, алинея 3, едно съвсем обикновено изречение гласеше, че при очертаването на границите през прилежащите Черно и Азовско морета върховенство ще има международното право.
Д-р Райън смята, че новоприсъединената морска зона край Крим добави близо 93 000 квадратни километра към съществуващите територии на Русия. Това е три пъти повече от територията на Крим и горе-долу колкото тази на щата Мейн.
По онова време малцина наблюдатели придадоха този смисъл на руското анексиране на Крим. Изключение бе Румъния, чиято черноморска зона бе съседна на Украйна преди настъплението на Русия.

"Румъния и Русия ще бъдат съседи", писа букурещкият в. "Ромъния либера" на 24 март. Заглавието на статията гласеше, че нова морска граница може да стане "потенциален източник на конфликт".

Много държави оспориха руското анексиране на Крим и претенциите на Русия за Черно и Азовско море. Но румънският вестник цитира наблюдатели, според които други страни с излаз на Черно море - Гърция, Турция, България и Румъния - ще признаят тихомълком анексирането, "за да избегнат открит конфликт".

Най-непосредствено след това според аналитиците ще бъде променен маршрутът на газопровода "Южен поток", който ще спести на Русия пари, време и инженерни работи. Планираните тръби, които ще минават през най-дълбоките части на Черно море, ще доставят руски газ на Европа.

Първоначално, с цел избягване на украинската морска зона, Русия начерта маршрута на скъпите тръби по заобиколен път на юг през турски води. Сега обаче Москва може да изработи по-пряк път през новопридобитите черноморски територии, ако проектът тръгне. Украинската криза постави под съмнение бъдещето му.

По отношение на добива в морските зони, за които сега претендира Русия, компаниите заявяват, че сделките им с Украйна са в състояние на неопределеност, и според анализаторите едва ли скоро ще бъдат подписани нови договори, като се вземат предвид продължаващите вълнения в региона и желанието на САЩ  а усилят натиска върху Русия.

"Залогът е голям", казва Карол Сайвец. "Не виждам как точно сега ще се хвърлят за нови сделки."

САЩ използват всички свои възможности да блокират руските ходове в морските зони. През април те наложиха търговски ограничения върху "Черноморнефтегаз", поделението в отцепилия се Крим на украинската национална газова компания.
Ерик Л. Хиршхорн, помощник-секретар на САЩ по търговията за индустрията и сигурността, заяви, че санкциите срещу кримския бизнес ще изпратят "силно послание" на осъждане за руското "нахлуване в Украйна и конфискуването на украинските сметки".

Авторът е американски журналист, пишещ на научна тематика. Работи за в. "Ню Йорк таймс". Тази статия е написана с помощта на Александра Одинова от Москва.

Ключови думи

Коментари

гърция с излаз на Черно море?

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.