Когато политиците консерватори от Фолкетинга (парламента – бел. ред.) на Дания разбраха, че ще се наложи временно да преустановят военните си планове за покупка на нови изтребители F-35, раздразнението им беше видно и с невъоръжено око. Министърът на отбраната Петер Кристенсен определи ситуацията като „жалка“, в същото време консерваторът Расмус Ярлов я оцени като „неразбираема“, а Мари Краруп, председател на Датската народна партия по въпросите на отбраната – като „проблемна“.

Дания стана войнствена нация, която привиква към военизирани форми на външнополитическа дейност, а закупуването на нови изтребители, което ограничава възможностите за водене на военни действия в Афганистан, Сирия, Ирак и други далечни части на света, подкопава този курс. Сегашната тенденция в датската външна политика и в политиката за сигурност води до това, че всякакви големи проблеми автоматично предполагат военно решение. Когато в Европа биват извършвани терористични действия, ние бомбардираме “Даеш” в Близкия изток. Когато бежанците станат прекалено много, в Средиземно море влизат кораби на НАТО. Когато Русия променя граници и разширява територията си, ние първо мислим за новите изтребители и други военни ответни мерки.

Подобна политика действително може да бъде уместна, но, във всеки случай, заслужава да бъде обсъдена. Затова предстоящото, или по мнението на консерваторите, застрашаващото ни прекъсване на бомбардировките, може да бъде използвано, за да се преразгледат съществуващите рискове.

Русия е едно от най-големите предизвикателства на съвремието ни 

Като възраждаща се регионална държава, Русия на Путин променя границите в Европа, води война в сянка в Украйна, бомбардира Близкия изток и заплашва Швеция и Дания с военни репресии в случай на разширяване сътрудничеството на скандинавските държави с НАТО. В допълнение не е изключено Русия да е готова да използва ядрено оръжие в рамките на т. нар. политика на ескалация вместо деескалация. С други думи има всички основания да се смята, че Москва днес представлява по-голяма заплаха, отколкото веднага след приключването на Студената война, когато страната се превърна в отломка на голямата политика. Новите изтребители могат да станат отговор на действията на Кремъл. Но за Европа е не по-малко важно да остане единна и да се бори с разрушителните тенденции, които сега застрашават европейското сътрудничество.

Както неотдавна заявиха от датската служба за външно разузнаване в т. нар. анализ на тенденции, „глобалното влияние на Европа се изгражда на стабилността както вътре в Европейския съюз, така и на трансатлантическите връзки на Европа и САЩ“. Анализът беше направен в рамките на изследванията на датската външна политика и политиката на сигурност, резултатите от който бяха предадени на премиера Ларс Льоке Расмусен.

Военизирани референдуми

Русия отдавна наблюдава европейското измерение. Поради това руските стратези използват арсенал, далече надхвърлящ пределите на бойни самолети и други въоръжени сили. Те поддържат движения, чиято цел не е обединяването, а разединяването на Европа. На Русия е необходимо Европа да стане колкото се може по-слаба. Пример за това е т. нар. “Дело Лиза” в Германия, където живеят 3-4 млн. рускоговорящи граждани. През януари руският „Първи канал“ предаде историята на 13-годишното руско момиче в Берлин, което, както се твърдеше, било изнасилено от група мигранти. В репортажа, главна цел на който беше да се поддържат антиправителствените настроения, бяха показани етнически руснаци, а също и ксенофобски сили. В резултат на последвалите регионални избори позицията на Меркел се разклати, а критично настроената партия “Алтернатива за Германия” получи мнозинство. Полицейското разследване показа, че „Делото Лиза“ е било изфабрикувано, макар че и самият министър на външните работи Сергей Лавров да обвини немците в опит за премълчаване. Меркел, напротив, поръча на Федералната разузнавателна служба на Германия да проанализира руската връзка с „Делото Лиза“. По данни на информационната агенция “Блумбърг” по това време в немската служба вече имало управление за борба с руската дезинформация.

Във Франция Русия също поддържа сили, настроени срещу ЕС. През 2014 г. враждебната към мигрантите партия на Марин льо Пен Национален фронт получила 9 млн. евро от Първа чешко-руска банка. Сега партията на Льо Пен е отправила искане за заем в размер на 15,6 млн. евро за предизборната кампания през следващата година.

Руското посолство в Лондон не остана настрани от дебатите в навечерието на референдума за членството на Великобритания в ЕС. Когато премиерът на страната Дейвид Камерън подчерта, че сътрудничеството в рамките на ЕС би било най-добрата защита от „агресивното поведение“ на Путин в Украйна, посолството публикува в Туитър коментари, че Камерън едва ли ще постигне своето с такива аргументи, които са от полза само на Евросъюза. Рускоезичният канал Sputnik, влизащ в арсенала от руски държавни медии, предаде, че Великобритания е застрашена от масова миграция и изнасилвания, подобни на тези, които се случиха в Кьолн в новогодишната нощ, ако страната остане член на ЕС. Източник на това предположение стана шефът на Партията за независимост на Обединеното кралство Найджъл Фараж, който не крие, че се възхищава на Путин.

Същият този Sputnik изтълкува отказа на Холандия да подкрепи ново съглашение на ЕС с Украйна като начало на процес за излизане на страната от ЕС. В този случай източник беше мнението на един холандски журналист.

„Русия започна да превръща европейските референдуми в средство за водене на война“, е заключението на Йорг Форбриг, старши научен сътрудник във Фонда Маршал в Берлин, което той изрази в интервю пред агенция “Блумбърг”.

Макар „Делото Лиза“ да се оказа фалшификация, то показа доколко силна е руската стратегия. С негова помощ се удаде отслабване позициите на канцлера на Германия Ангела Меркел – единственият лидер, на когото се крепи единството на ЕС. Следва да помислим за това по време на прекъсването на бомбардировките... 

*Михаел Ярлнер е известен политически наблюдател. Статията му е публикувана във в. ”Политикен”. Препечатваме я от БГНЕС.