Министърът на правосъдието Екатерина Захариева очаква Народното събрание да преосмисли част от текстовете от Изборния кодекс, които ограничават отварянето на секции в чужбина. Днес комисията по правни въпроси ще разглежда наложеното от президента вето...

 

 

 

Върху гласуването и ограничаването на правата, считам че ако това се случваше, трябваше да стане първо чрез въвеждане на електронно гласуване. Даване така възможност на нашите сънародници зад граница да гласуват лесно и едва тогава да се намалява броят на секционните комисии. От тази гледна точка – да, считам че следва Народното събрание да преосмисли част от текстовете в този Изборен кодекс. И по този начин се дава възможност наистина да преосмисля част от текстовете. Чувам такива заявки, независимо дали предвид сложната политическа обстановка ще се приеме ветото или не, чувам заявки че те ще изменят и ще дадат възможност там, където нашите сънародници се чувстват затруднени за гласуване, да го направят. Но все пак имаше наистина много важни и добри неща в този кодекс, най-вече електронното дистанционно гласуване. България всъщност ще бъде една, това е бъдещето и ние няма как да го отлагаме до безкрайност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Аз считам че е добре, тъй като много пъти, още по времето, когато президентът инициира референдум, се изказват различни мнения от юристи, от политолози, от хора, които се занимават с политика, от политици, дали един въпрос е противоконституционен или не, за какво може да се инициира референдум, считам че е добре веднъж завинаги органът, който може да каже това, а това е Конституционният съд – да се произнесе.

 

И след това е добре да бъде попитан и по част от конкретните въпроси, защото добре е да има референдуми, но енергията на хората не трябва да се губи напразно. Те трябва да са сигурни, че въпросите, които са зададени, на които евентуално ще отговорят, след което могат да намерят реализация на практика.

 

По отношение и вечния спор кое може с Велико народно събрание, кое не може, всъщност и тук е така да се каже и спорът за част от въпросите по референдума, за намаляване на депутатите на 120 - това е лично мнение, не искам да ангажирам никой и евентуално за прекия избор на шефове на полицията по области.

 

Но трябва да се произнесе и принципно, наистина, може ли по бюджетни въпроси е другият спор? Защото представете си, едва ли има човек, който няма да е съгласен минималната работна заплата да стане 1000 лв., но въпросът е откъде ще дойдат тези пари? Те нали пак ще дойдат от нас. Частният бизнес ще ги изкара, ако повиши цената на продукцията и тя пак ще дойде от нашия джоб. Така че не бива да се подвеждат хората по тези въпроси. И хубаво е наистина да е ясно за какво може и за какво не може да се задават въпроси.
 

 

Водещ: Вие като юрист каква е вашата преценка? Ако се подложи един неконституционно съобразен въпрос на референдум и той даде резултат, какво се случва, след като е дал резултат, но не е конституционен?
 

Екатерина Захариева: Това е въпросът. Още повече, ако въпросът е свързан със задължително Велико народно събрание, ние нямаме свикано такова, какво правим? Затова е по-добре да се произнесе Конституционният съд преди референдума, за да е ясно какво може и какво не може. Точно затова не бива да се хаби енергията напразно. Независимо дали или не една политическа партия е „за“ намаляването броя на народните представители или „против“, той е принципен въпрос. Може ли по бюджетни въпроси, може ли по въпроси, които са от компетентност на Велико народно събрание. Там е и главата за основните права и свободи на хората. Така че нека да сме внимателни. И нека веднъж завинаги да е ясно.