„Илхан, който от 10 години лепи плакати в района на Севлиево и Велико Търново, днес може да застане до политик като г-н Лютви Местан“, казва от трибуната лидерът на Младежкото движение за права и свободи Илхан Кючук, който заема четвъртото мястото в листата на партията за Европейския парламент. Не става ясно в кой район е лепил плакати г-н Делян Пеевски, който заема второто място в листата. Всъщност, никой в Джебел не се интересува от този въпрос.

„Дойдоха ли кандидатите?“, питам мъж на средна възраст, който слуша внимателно речите от трибуната. „Да, ето я Хюсменова - А всички ли дойдоха? - Всички, всички. - А г-н Пеевски къде е? - А, не, той не е идвал и сега го няма. Да беше дошъл да го видим, ама – на, не дойде“. Нито един от следващите ми събеседници не реагира на споменатото име. Отговорите варират от „Аз не ги познавам бе, момче“ до убеденото „Всички, всички са там отпред“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Стотици жители на селата в Кърджалийска област дойдоха за събора в Джебел

Там отпред са председателят на ДПС Лютви Местан, министрите Искра Михайлова и Мариана Георгиева, зам.-председателят на парламента Алиосман Имамов, зам.-министри, депутати и кандидатите за евродепутати – Филиз Хюсменова (№1), Неджми Али (№3), Илхан Кючук (№4), Искра Михайлова (№5)... всички. Без №2.

Спирката – главен пункт за агитация

Преди Кърджали край пътя няма билбордове. Вероятно това е единственият район в страната, където новият политик не ви гледа от всеки стълб. Един единствен Волен Сидеров гледа лошо на входа и на изхода на областния център. Билбордове няма, но има спирки. Много спирки, от които започва всекидневното пътуване на повечето хора – до съседните махала, село, град. Всички са облепени с плакати само на една партия – ДПС. Обща снимка на кандидатите в компанията на лидера Лютви Местан и номер 29.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Всички спирки в областта изглеждат по този начин. Билбордовете тук не са на мода

Същият плакат е навсякъде и в Джебел, където ДПС традиционно завършва ежегодната си обиколка по местата, свързани със събитията от 1989 г. Точно тук преди 25 години българските турци започват организирана съпротива срещу тоталитарния режим. Всичко започва на 19 май в Джебел, после пламват и други места, а продължението го знаем – стотици хиляди български граждани бяха прокудени от комунистическата власт с т.нар. „голяма екскурзия“. Това събитие е крайъгълен камък в живота на хората тук. ДПС е единствената партия, която не пропуска да отбележи майските събития. За много хора това е достатъчен отговор на въпроса защо винаги гласуват за ДПС.

В града е празник – 19 май е ден на Джебел. Панаир. Кебапчета и печени пилета на всяка крачка, сергии с дрехи и домакински уреди, затворени магазини. Всички са на площада, където млади момичета с бели тениски с логото на ДПС и десетки карамфили в ръцете си стоят строени встрани от трибуната. „За кого са тези цветя? - За официалните гости.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Червените карамфили са на почит. Всеки получи по един

По-късно обаче по карамфил получава абсолютно всеки, дошъл на площада. На места има струпвания на хора, които изглеждат все едно се боричкат. Наистина се боричкат. Здрави момчета с ленти „Охрана“ върху бицепсите си носят кашони, от които вадят тениски на ДПС. По-настоятелните си тръгват и с шапка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Само по-упоритите си тръгнаха с тениска на ДПС

В това време здравите момчета стават повече – задава се Председателят. Съпроводен е от кмета на Джебел Бахри Юмер и видимо многобройна охрана. Време е да започва официалната част.

Годината е 1989. Бюлетината е 29

„Когато ДПС е на власт, нашите права и свободи се увеличават в геометрична прогресия. Когато не сме на власт обаче, посягат на правата ни“, казва от трибуната зам.-министърът на отбраната и кандидат за евродепутат Неджми Али. И припомня как по време на кампанията за избор на президент през 2011 г. Лютви Местан е глобен за агитация на турски език. И днес почти всеки от лидерите на ДПС направи част от изказването си на турски.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Събитията от 1989 г. се отбелязват като празник на град Джебел

Връщането към насилствената смяна на имената и последвалото изселване и този път е в центъра на предизборната кампания на движението. Представители на изселнически организации призовават „г-н Орешарски да възстанови правата на турците“. Призовават местните хора да останат „винаги заедно, винаги с ДПС“. Алиосман Имамов припомня за 8-те вълни на „възродителен процес“ през 20 век и обвинява историците, че вадят от „торбата с факти само онези, които им харесват“. Затова в учебниците нямало нищо за поредицата смени на имената. Задава и въпроса Кой? „Кой подхранва омразата? Кой има интерес от този двоен аршин?“

Идват още примери за двойния аршин. „От 10 безработни 8 са представители на малцинствата“, цитира данни Имамов. „Затова ние знаем повече от мнозина каква е цената на демокрацията и европейските ценности“, допълва Филиз Хюсменова. Това дава повод на Илхан Кючук да се самоопредели като „син на партията на свободата“.

Аврупа, Аврупа, Аврупа!

Председателят говори последен. Обещава ДПС да спечели изборите по 3 причини:

1.село Гулийка

2.Метин Казак

3.месец Май

По ред – държавната инвестиция във футболно игрище в това село показвала, че ДПС мисли за хората от малките населени места. Досегашният евродепутат Метин Казак не е в листата, но не се сърдел, а отново подкрепял кампанията на ДПС. А месец май връщал спомена за майските събития и винаги давал енергия на партията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мястото на България е в Европа, а не в Евразийския съюз, каза Лютви Местан

Единственото национално политическо послание е категоричната позиция на Лютви Местан срещу опитите за отваряне на дебат за геополитическата ориентация на България.

„Мястото на България е в Европа, а не в някакви евразийски съюзи“, почти крещи от трибуната Местан. След което обяснява същото и на турски език. Завършва със скандиране: „Аврупа! Аврупа! Аврупа!“ (Европа – б.р.)

Водещият на събитието съобщава, че „увеселителните мероприятия“ се отлагат и „концертът на представителите на Пайнер мюзик ще се състои в друго време“. Поводът – солидарност с националния траур в република Турция заради смъртта на 301 миньори в Сома.

Хората се разотиват от площада. От всяка витрина, всеки стълб и всяка ограда ги гледат кандидатите за евродепутати. Гледа ги и №2, който не си направи труда да посети нито едно от майските чествания на хората, които ще го направят евродепутат.