Изминалата седмица беше твърдо под знака на промените в Изборния кодекс. Новините за предложенията, които се правят в зала и приемат веднагически пристигаха гъсти и лепкави, като катран заливащ прясно поникнала трева. Там, където допреди седмица виждахме кълновете на демокрацията посадени с доброволен, къртовски труд днес виждаме пустош, залята с депутатски мозъчен сок. След който обикновенно нищо не никне.

 

В битката Парламент с/у Граждани резултатът до момента е 7:1

 

Първо бяха изборните секции в чужбина. Създадени от доброволци, които години наред работят на местно ниво с българи в чужбина, посолства и местната власт по света, те бяха пометени с промяната на няколко текста в закона. Този, позволяващ секции извън консулства и представителства.

  • Промяната беше направена след изричането на куп лъжи от страна на депутатите: предотвратяване на фалшив вот от Турция (на изборите 2014г вота от Турция е 43% от общия и за първи път е под 50% от всички гласове от чужбина, т.е. откриването на повече секции работи срещу вота в Турция)

  • или че е твърде скъпо (разходите за избори в чужбина са 1.87млн. лв или едва 6.9% от общите разходи за избори).

После беше МИР „Чужбина“. По официални данни извън пределите на страната живеят, учат и работят 700 хил. българи. По неофициални те са над 2 мил. Освен една мижава Агенция на българите в чужбина никой не представлява тези наши сънародници в България. Никой. Това е най-низвергнатата част от обществото.

МИР „Чужбина“ беше многократно обещаван, записван в програми, подробно обговорен. Част е и от коалиционното споразумение.

МИР „Чужбина“ няма да има. Според Цветанов това е защото „За район "чужбина" взехме решение да няма, защото нямаше откъде да се предложи да бъдат взети от другите многомандатни избирателни райони.“ Каквото и да означава това.

После бяха референдумите. След референдума за електронно гласуване, на който близо  2мил. българи казаха Д@, депутатите се видяха принудени да се произнесат по казус, който нито им беше по сърце, нито в сметките. За да предодвратят евентуална бъдеща намеса на суверена в законотворчеството депутатите решиха да не провеждат никога повече референдум и друг вот едновременно.

Защо се прави това? В действащото законодателство в момента ако на референдум има над 20% активност парламента е длъжен да се произнесе по въпроса в зала. Няма 20% активност, няма проблем.

После беше задължителното гласуване. Което е най-голямото “иди ми - дойди ми” на прехода. Най-напред беше решено, че не само ще се наказваме, ако не гласуваме, но и ще се дерегистрират избиратели, които не са упражнили правото си на глас. След невероятен отпор от страна на българи, живеещи в чужбина, за които регистрацията става невъзможна поради географски пречки - те живеят на хиляди километри от общините, в които биха могли да се регистрират отнови, депътатите решиха дерегистрацията да става след неупражняване на глас в два поредни избора от един и същи вид. Кой ще следи това? Как ще се администрира? Балотажите как се броят? Не е ясно. Няма и да стане, защото поправката като цяло е противоконституционна.

После беше продължителността на кампанията.

После беше социологията: не се позволяват социологически проучвания по време на кампанията. Защо? Депутатите не искат избирателите да работят с данни. Искат да говорят глупости, които няма как да бъдат проверени.

Накрая беше преференцията. Отново включена в дневния ред под натиска на гражданското общество (този път над Мая Манолова) и ползвана активно от десните избиратели, преференцията бъркаше в здравето на зидарите на партийни стуктури. Как така избирателят ще им пренарежда листите? Как така лидер на партия ще може да бъде изместен от челното място? След минимален дебат вдигнаха прага на преференцията, за да защитят лидерите си.

 

Единствен лъч на надежда е приемането на закона за електронното гласуване.

 

Когато през 2013г. Президентът Росен Плевнелиев инициира подписка за референдум за изборните правила, никой не вярваше колко далеч ще стигне тази инициатива.

Първото препятствие от тогава 500 хил. подписа беше преодоляно за месеци, което само показва колко много воля и енергия има събрана в народа, да участва в правенето на закони определящи съдбата му. Въпросите бяха три:

"Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?"

"Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?"

"Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?"

Два от въпросите депутатите опраскаха още в зала. Остана само въпроса за електронното гласуване. Референдумът беше насрочен да е заедно с местните избори и, ако се съди по измененията в Изборния Кодекс от тази седмица, депътатите отчитат това като сериозна своя грешка.

Въпреки опитите за саботаж – бюлетини за местни избори се даваха на всеки; за референдума само ако си поискаш – близо 2 мил. българи казаха Д@.

Не само това: появи се доброволен Инициативен комитет, които водеше активна разяснителна кампания. Който след това участваше в правенето на закона и в разясняването му на депутати и партийни лидери.

С мъчителни стъпка по стъпка, граждани и експерти участваха заедно със законотворците, в коването на закона за електронното гласуване.

 

Тази седмица законът за електронното дистанционно гласуване беше приет.

 

След три години къртовски, доброволчески труд на шепа хора, законът беше приет точно както беше предложен от гражданското общество. Затова ликува Гилбърт Грейп. Защото седна на масата на законоправците и колкото и те да не харесваха присъствието му той успя да ги принуди да чуят гласа му.

 

Какво следва оттук насетне?

Законът за електронното гласуване е пряко свързан със закона за електронната индентификация. Ако съдим по резултата до тук, няма причини да сме оптимисти. Можем само да следим процеса, да говорим за това пред медиите, да не позволяваме труда ни да бъде пропилян и стъпкан. Да сме будни и непримирими.

От нас зависи.