Децата на бежанците, които пребивават у нас, се ваксинират според българския имунизационен календар и не представляват никаква опасност за населението на страната. Това увери държавният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев по повод Европейската имунизационна седмица, която тази година се отбелязва между 24 и 27 април.

В момента в центровете за настаняване на бежанци на територията на цяла България има не повече от 600-700 души на фона на 5 000-6 000 година по-рано, показват наблюденията на здравните власти. През последните месеци потокът от сирийци към страната ни силно е намалял, а според документите, които носят със себе си, децата им са с много добро имунизационно покритие, увери д-р Кунчев.

"Трябва да ви кажа, че са много положително настроени. Не знам как са ги обучавали или каква е била превенцията, но имахме случаи в Стара Загора, където сирийски семейства - макар и само за няколко месеца в България, активно търсеха къде да имунизират децата си, защото знаят, че по календар трябва да го направят", разказа държавният здравен инспектор.

До този момент в центровете в Пъстрогор, Любимец, Харманли и София са направени под 1 000 такива имунизации, но процесът продължава. Навсякъде, където има деца под 15 години без поставени ваксини, те задължително се имунизират, увериха експертите.

Истинските проблеми, оказа се, създават не бежанците, а българските антиваксинални течения. Независимо от факта, че децата у нас получават най-съвременните и качествени ваксини, заради ширещите се неверни твърдения, че те вредят, има все повече българчета без имунизации. Целта на националната ваксинопрофилактика е минимум 95% от населението да бъде обхванато от ваксини, но при подрастващите този процент все повече се доближава до 90. При възрастните, където приемът е разреден през няколко години, пада до критичните 60 на сто. 

По данни на Националния център по заразни и паразитни болести у нас 95,6% от подлежащите на имунизация деца са обхванати от ваксината срещу туберкулоза, 91,6% са имунизирани срещу Хепатит Б, 90,7% имат комбинираната ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенце и полиомиелит, а 91,5% - такава срещу морбили, паротит и рубеола.

Експертите са категорични, че българският имунизационен календар е максимално близо до европейските, а ваксините, които влизат в страната, са с безспорно качество. Въпреки това не са изключени някои промени в националния ни календар, за да може той да отговори на променящата се епидемиологична ситуация в света и да е в крак с новите продукти за профилактика на инфекциозните заболявания.

"Много се дискутира темата. Непрекъснато сме подложени на натиск от страна на пациентски организации да вкарваме нови ваксини. Става въпрос за ротавирусната, менингикоковата, варицелната и много други, които продължават да се разработват. Същевременно пък има натиск и от други групи, че ваксините са много и трябва да ги намалим - и като прием, и като брой заболявания", сподели д-р Кунчев.

По думите му до този момент в света са създадени ефективни и проверени ваксини срещу 20 инфекциозни заболявания, но това съвсем не подобрява обхвата им. В глобален план проблемът продължава да е налице, защото според статистиката на Световната здравна организация, от 10,5 млн. новородени всяка година около 600 000 не получават необходимите им имунизации.