Наш кореспондент

Тампа, Флорида – Три години, след като Едуард Снудън дръпна завесата пред гигантската шпионска паяжина, оплетена от САЩ по света и вътре в страната, група конгресмени настояват да бъде разкрит броят на американците, чийто електронна поща и телефонни разговори са под постоянното наблюдение на ЦРУ, ФБР и другите тайни служби, предаде Ройтерс.

Осем демократи и шест републиканци изпратиха искане до директора на Националното разузнавателно бюро Джеймс Клапър, което отразява нарастващата загриженост на двете партии в САЩ от ескалиращите мащаби на шпиономанията в страната. Документът носи подписите на конгресмените от Демократическата партия Джерълд Нейдлър, Зои Лофгрен, Хенк Джонсън, Тед Дойч, Седрик Ричмънд, Сюзън Делбене, Дейвид Сисилайн и Джон Кониърс. От републиканска страна са разписали Джеймс Сенсенбренър, Дарил Айса, Джим Джордън, Тед Пои, Джейсън Чафец и Блейк Фарентхолд.

„Вие доброволно споделихте информация с нас за важността и практическата необходимост от разузнавателната информация, натрупана чрез програмите за следене. Сега изискваме вашето съдействие, за да направим заключение, дали защитата на личните данни работи, както трябва“, се казва в писмото до Клапър.

Законодателите настояват да получат информация до 6 май т.г. за събирането на данни по програмата „Призм“, чието действие изтича в края на 2017 г. „Призм“ трупа данни от Гугъл, Фейсбук, Майкрософт, Епъл и другите големи електронни компании. До 2013 г. имаше само подозрения за съществуването на гигантската кибернетична паяжина, която записва шпионска информация за милиони граждани на САЩ.

През март същата година разкритията на Едуард Сноудън не само потвърдиха съмненията, но разкриха, че мащабите на тайната операция са многократно по-големи, отколкото се смяташе. Шефове от разузнавателните централи признаха, че много американци „случайно“ са станали обект на следене, защото системата погрешно е отбелязала, че те живеят в чужбина. Критици отбелязаха в пресата, че това си е чиста проба „задна врата“ за тотален шионаж в САЩ без прокурорска заповед.

Разсекретено наскоро становище на т.нар. Съд за чуждестранно разузнаване, секретен държавен орган, който следи за законността на "рицарите на плаща и кинжала", отхвърли опиращото се на конституцията искане да бъде ограничен достъпът на ФБР до шпионска информация от чужбина във връзка с различни разследвания.

След разкритията на Сноудън контролираният от Републиканската партия Конгрес на САЩ гласува с мнозинство резолюция, която изисква от секретните служби да получават прокурорско нареждане във всички случаи на събиране на данни за граждани на САЩ. Документът обаче не можа да получи подкрепа в Сената. Организации за защита на гражданските права и сенаторът демократ Рон Уайдън поискаха сведения за мащабите на разузнавателните операции срещу американци в чужбина. Администрацията на президента Барак Обама обаче обяви, че не може да даде точен отговор и че всеки опит за проверка би предизвикал достъп до частни комуникации, което щяло да накърни недосегаемостта на личните съобщения.

Едновременно с това Обама отказва да разкрие размера на „черния бюджет“, който се гласува от Конгреса за финансиране операциите на тайните служби на САЩ. В тази връзка седмичникът „Ю Ес нюз енд уърлд рипорт“ писа, че когато дойде на власт преди седем и половина години Обама обяви, че при неговото управление Съединените щати ще имат „най-прозрачната администрация в историята“. Клапър, който адвокатства на своя бос, посочил, че всяка конкретна информация за Агенцията за национална сигурност и Националното разузнавателно бюро „ще навреди на националната сигурност“. Очаква се размерът на сумите да бъде дискутиран на закрити заседания, в които участват ограничен кръг законодатели, имащи достъп до поверителна информация.

Членовете на различни комисии на Конгреса могат да се сдобият с тези данни, но те не желаят да го сторят. Преди три години администрацията на Обама отказа да удовлетвори исканията за информиране на обществеността в САЩ, които бяха повдигнати с голяма острота през 2013 след разкритията на Сноудън, припомня „Ю Ес Нюз едн уърлд рипорт“.

За да притъпи критиките Белият обяви, че шпионските служби, които не са свързани с Пентагона, имат бюджет от 53,5 милиарда долара за 2017 г. Това обаче не потуши недоволството, което набира сила дори сред съпартийците на Обама от лявата политическа сила.

„Те си карат по старому. Няма прозрачност, лавират със законите както им изнася. Членовете на Конгреса на САЩ и американската общественост не научават нищо“, коментира сенаторът демократ Питър Уелч. Той и неговата колежка Синтия Лумис от Републиканската партия в Камарата на представителите изпратиха на Белия дом през 2014 г. проект, който настоява за обнародване на бюджетите на всички 16 тайни служби, които оперират в САЩ.

Уелч заяви, че научил от „Вашингтон пост“, който пък се позова на Сноудън, че през 2013 г. за ЦРУ е получило 14,7 милиарда долара, а Агенцията за национална сигурност – 10,8 милиарда. Публична тайна е, че и двете шпионски централи харчат много повече от посочените суми. Допълнителните средства минават по тайни канали, информацията за които отново бива пазена в тайна с омръзналия на всички изтъркан мотив за защита на данните за националната сигурност на САЩ.

По принцип на членовете на Конгреса е дадена възможност да се запознаят с бюджетите на тайните служби. Уелч обаче отказва като заявява, че дори да научи цифрите, той няма да може да ги обсъди с избирателите си, които са данъкоплатци и имат право да знаят за какво се използват парите им. Единственият начин е да разгледам информацията и след това да оспоря ограниченията. „Това обаче означава да бъда изведен от Капитолия с белезници на ръцете“, с ирония посочва конгресменът.

Белия дом обаче не престава да лавира. Негови представители решили, че трябва да се харесат на публиката и излезли с профанизирано съобщение, че за следващата година ще бъдат направени икономии в бюджетите на шпионските служби. „Кой може да повярва на това, след като няма начин да научим какви са цифрите“, коментира „Ю Ес нюз енд уърлд рипорт“.

Г-жа Лумис посочва, че „разбира, че националната сигурност и защитата на свободата са фундаментални задължения на федералното правителство и са важни за ефективната дейност на разузнавателните агенции. Но да се подпише чек, без да имаме идея за какво се харчат тези пари е много лоша идея“.

Стивън Афтъргуд от Федерацията на американските учени, който изследва от години секретността във всички етажи на администрацията, смята, че Конгресът като цяло може да направи много повече за прозрачността в изпълнителната власт. „Не виждам обаче голям ентусиазъм за това у законодателите“, коментира той.

Афтъргут споделя, че през 1997 г успял да спечели дело срещу властите, което ги задължавало да разкрият бюджетите на шпионските централи. Победата на Стивън била извоювана от юристи, които се опирали на Акта за свободата на информацията. Най-голямото учудване на Афтъргут било, че администрацията не обжалвала решението на съда и не се впуснала да го преследва . Въпреки решението на съда Белият дом приложил старата си тактика и обнародвал само част от информацията и то постфактум – след края на финансовите години.

„Считаното за сигурен конституционен аргумент правило, че правителството трябва да направи заявление и да се отчете, изглежда не може да постигне пълна гласност“, философски отбелязва Стивън Афтъргут.