Диляна ДИМИТРОВА, Емил ГЕОРГИЕВ
Свинската опашка се оказа твърде обиден хумористичен елемент за двама от най-популярните български държавници, които дори не са мюсюлмани. И особено опасен за карикатуристите, които прибегнат до нея. От онази на Борис Димовски, която предизвика лют скандал през 1968-а, защото към епиграмата на Радой Ралин „Сит търбух за наука глух“ той бе нарисувал прасе, чиято опашка се превръща в подпис, подобен на Тодор Живковия – до днешната видео карикатура на Чавдар Николов. В нея „свинската опашка“, с която динковаците връзват бежанци, става знаме в ръцете на премиера Бойко Борисов.
Книгата „Люти чушки“ с епиграми на Радой Ралин и карикатури на Борис Димовски излиза през 1968-а. Тиражът й е иззет от книжарниците и изгорен. Но вече доста хора си я били купили. Почти петдесет години по-късно се случи нещо подобно – но с още по-малък успех. Борисовата свинска опашка вече е навсякъде и няма как да бъде скрита, нито пък изтрита.
Видеото „Свинска опашка vs Конска опашка“ донесе на Чавдар Николов прекратяване на договора му и заличаване на карикатурите му от сайтовете на „Нова броудкастинг груп“ и „Нет инфо“. Последствията от свинската опашка в „Люти чушки“ също са унищожителни – за голям брой хора.
Историята бе разказана пред „Площад Славейков“ от един от участниците в нея – журналистката Ива Йолова. Заради интервю с Радой Ралин и Борис Димовски във вестник „Народна младеж“ тя е уволнена от медията, направен е опит да й бъдат отнети журналистическите права. Това са остатъчни поражения девет години след появата на сборника „Люти чушки“.
Афористичната книга е отпечатана през 1968 г. и заради карикатурата на прасе, чиято опашка е оприличена на подписа на Тодор Живков, е иззет целият й тираж от книжарниците и е изгорен. Немалко бройки от нея вече са били продадени и книжката се превръща в апокрифно четиво по онова време. Последствията за двамата автори са жестоки, напълно в духа на времето – остават без работа, наложена им е тотална обществена изолация и никакъв достъп до публичност, без шанс да печатат книгите и карикатурите си. Същата участ сполетява мнозина, участвали в отпечатването на книгата – пострадали са включително и хора, които са имали пръст в създаването на тандема Ралин-Димовски.
Девет години след разгрома на тънката афористична книжка, нейните автори неволно стават причина за нова вълна от уволнения. През 1977 г. Ива Йолова, журналистка на 25 г., работи в културния отдел на вестник „Народна младеж“, оглавяван от и.д. главен редактор Пенка Чернева. Ива кани Ралин и Димовски за интервю – по думите й безобидно. Задава на двамата едни и същи въпроси, темата е реализацията им като творци. Заглавието е „И днес имаме нужда от Фаустовци“.
Нищо революционно нямаше в това интервю, казва Йолова. Но социалистическите Фаустовци не смятат така. И последиците за нея и колегите й от „Народна младеж“ са като при опит за въстание. Потушено е с шест уволнения – на репортерката Ива Йолова, на водещия на рубриката Яков Янакиев, на дежурния зам.-главен редактор, на главния редактор Пенка Чернева, както и още двама техни колеги – Йордан Янев и Елеонора Владимирова, които организирали преди това подписка за оставането на Чернева като титуляр на поста главен редактор.
Освен уволнение и лишаване от журналистически права, наказанието на Ива включва и отнемане на софийско жителство, каквото получава при назначаването си в „Народна младеж“. Налага се да се премести в близкото до София село Яна.
Радой Ралин и Борис Димовски се решават на отчаян ход – успяват да си уредят среща с Георги Йорданов, тогава шеф на Комитета за култура. Отиват заедно с Ива Йолова. Двамата отправят на Йорданов заплаха, че ако не отменят наказанието на журналистката, ще раздухат случая пред чуждите медии.
След преценка на щетите от подобен скандал, е решено Ива да остане в журналистиката, както и в София. Предлагат й работа във вестник „Труд“ – в няколко отдела, между които не присъства културата. Така започва в икономическия отдел, а след време успява да се завърне в културата.
Тази история все пак излязла в чуждата преса, описана от австрийски вестник.
Ива не обича да я разказва, защото не смята интервюто си за героизъм, макар от него да стърчи свинската опашка на Живков. Впрочем, Борис Димовски винаги е твърдял, че „опашатият“ подпис от карикатурата не е на Тодор Живков. Казваше същото и след 1989 г.
Повече от 20 години след появата на „Люти чушки“ Борис Димовски е под лупата на ДС. И все пак в печата се промъкват негови карикатури.
„Уж със „зашита с губерка уста“, но с поглед пиронче, той пробождаше кривици, властници, лицемери, лъжци..“, казва Ива Йолова за Димовски в очерка „Смях от болка, гняв с усмивка“, част от книгата си „По думите ще ги познаете.
По карикатурите също ще ги познаете. Близо 50 години по-късно свинската опашка отново е мерило за свободата на словото в България. А един ден кой знае – може би голямата награда за политическа карикатура ще се казва „Златна свинска опашка“.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
