Преди три години една организация публикува серия от доклади за данъчните убежища, базирани на изтекли конфиденциални документи. Някои нервни клиенти на специализираната в откриването на офшорни фирми панамска компания „Мосак Фонсека“ попитали дали тайните им са достатъчно скрити. Адвокатската фирма им отговорила да не се притесняват, защото техните сървъри с данните били „последна дума на модата“, а криптиращият алгоритъм бил „на световно ниво“.

Упс! Тази седмица същата организация – Международният консорциум за разследваща журналистика (МКРЖ), публикува първите си разследвания, базирани на огромен масив от изтекла информация за клиентите на „Мосак Фонсека“.

Източникът (чието име остава скрито) е предоставил на МКРЖ 11,5 милиона файла с данни за почти 40 години. Досиетата „Панама“ разкриват офшорните холдинги на 140 политици и висши чиновници, сред които 12 настоящи и бивши президенти, монарси и премиери. Те показват как парите са били превъртани и крити от най-малко 33 физически и юридически лица, включени в „черния списък“ на САЩ заради предположения, че търгуват с държави, подкрепящи тероризма, терористи или наркобарони. Сумите са впечатляващи. Някои имена – също.

НЕ НИ СЕ ПОДИГРАВАЙТЕ НА МИЛИАРДИТЕ

Приятели на руския президент Владимир Путин са прекарали 2 милиарда долара през мрежа от банки и офшорни фирми, твърди МКРЖ. Зетят на президента на Китай, децата на премиера на Пакистан, братовчедите на диктатора в Сирия – всички са правили признес с „Мосак Фонсека“. Както и покойният баща на британския премиер Дейвид Камерън.

Адвокатската фирма отрича да е вършила нещо нередно, както казват и много от клиентите й. И наистина, има много легитимни причини за използването на офшорни фирми и банкови сметки. Когато две фирми учредят трансгранично съвместно предприятие, например, те може да решат да го регистрират на неутрална територия. А гражданите на нестабилни държави често търсят спокойно място за спестяванията си. Но офшорни фирми се използват също за избягване на данъци и за укриване на незаконно придобито богатство.

Разглеждайки информацията, която МКРЖ разкри досега, се стряскаме от това колко богати са станали приближените и роднините на някои политици. Дъщерите на президента на Азербайджан изглежда тайно контролират златни мини. Племенник на южноафриканския президент Джейкъб Зума е изкарал доволно много от петролни договори с Демократична република Конго, където Южна Африка изпрати над 1000 умиротворители. Обикновените хора са разгневени. Тази седмица започна и процедура по импийчмънт на Зума заради обвинения в злоупотреба с публични средства, с които си построил дворец, но пък отказал да ги върне. Гневни протести принудиха премиера на Исландия да подаде оставка, след като съпругата му разкри, че е имала тайни офшорни инвестиции с искове към фалиралите банки в страната.

Корупцията прави света по-беден, а неравенството – по-голямо. Когато политиците крадат, те намаляват публичните пари, които остават за пътища и училища. Когато дават сладки поръчки на техни близки, те мамят данъкоплатците и отблъскват от страната инвестициите на честните фирми. Всичко това спъва растежа.

Разчистването на данъчните убежища няма да спре корупцията. Основната отговорност за това лежи на плещите на националните правителства, повечето от които трябва да направят повече за прозрачността на финансите си и за ограничаване на шуробаджанащината. Но пък ако клептократите имат по-малко възможности да крият скътаното, това пак ще помогне. Затова са необходими координирани глобални усилия за премахване на корпоративната анонимност и за спиране на посредниците, които помагат на бандитите да изпират плячката си.

Пресушаване на канала на корупцията

Много от описаните в Досиетата „Панама“ схеми включват анонимни кухи компании, чиито реални собственици се крият зад „представители“. Такива инструменти са известни като „кола за бягство“ за данъчните измамници, перачи на пари и корумпирани политици. Време е да ги осветим като създадем централизирани регистри на действителните собственици, които са достъпни за данъчните власти, за правосъдието и за обществото. Наказанията за деклариране на неверни данни при регистриране на фирма трябва да са сурови. Великобритания и още някои по-малки страни вече тръгнаха по този път. Останалите трябва да ги последват.

ДАНЪКОПЛАТЦИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ, СЪЕДИНЯВАЙТЕ СЕ!

След това е време да се регулират адвокатските фирми и посредници, които създават и управляват офшорни компании и тръстове. Те трябва да познават клиентите си и да изолират мошениците. Но са твърде много тези, които получават пари, за да действат като буфери и да предлагат допълнителен пласт защита срещу любопитни. Правителствата полагат големи усилия, за да накарат глобалните банки да спазват правилата срещу пране на пари, докато тази сенчеста финансова система остава извън контрол. Това трябва да се промени. Правителствата трябва да започнат с криминализиране на посредничеството за избягване на данъци. Камерън ще бъде домакин на световна среща срещу корупцията следващия месец. Досиетата „Панама“ му осигуряват платформата, от която се нуждае, за да убеди другите правиелства – а и собственото си – да преминат от остри думи към действия.

----

* Редакционен коментар от последния брой на списание Economist с оригинално заглавие "Уроците от Досиетата „Панама“. Преводът е на Клуб Z.