В държавите, където "Газпром" е единствен доставчик на газ, цените на синьото гориво са по-високи, показва секторен анализ на пазара на природен газ в България, който Комисията за защита на конкуренцията публикува на своя сайт.

Според ведомството брутните загуби на домакинство от по-високата цена са в размер на над 200 евро годишно заради монополното положение на руския гигант при вноса на газ. По този показател България е най-зле в Европа. 

Тази загуба се пресмята от разликата между средната цена на едро у нас спрямо средната референтна цена в Европа. Данните се отнасят за 2012 г.

Освен в България, цените на природния газ в Гърция, Чехия, Литва, Латвия, Естония са най-високи в сравнение с останалите държави, тъй като тези държави членки са зависими от един доставчик на природен газ, в случая - "Газпром".

Положението в България се усложнява не само от монопола на газовия доставчик, а и от концентрирането на права върху газовата инфраструктура, както и от заварения доставчик "Булгаргаз", което оказва негативно влияние и върху пазара за доставка на газ до крайни клиенти, констатира анализът.

Според КЗК разрешаването на проблемите в българския газов сектор изисква допълнителни усилия както от страна на законодателната и изпълнителна власт, така и от страна на енергийния регулатор в рамките на техните правомощия.

Възможните стъпки в посока преодоляването на идентифицираните в анализа пречки включват довършване на текущите инвестиционни проекти на газови междусистемни връзки (по-специално с Румъния, Сърбия, Гърция и Турция) и осигуряване на възможност за осъществяване на физически и договорен обратен поток при междусистемната връзка с Турция, съветват експертите.

От съществено значение е разработването на Южния газов коридор, който има потенциал за разнообразяване на източниците и маршрутите за доставка. Следва да се имат предвид и възможностите за увеличаването на добива от местни източници, заключава анализът.

Антомнополното ведомство не разглежда в анализа като опция газопровода "Южен поток", защото

"...към настоящия момент съществуват редица отворени въпроси по отношение изграждането и функционирането на проекта в съответствие с Третия енергиен пакет, което не позволява разглеждането му от конкурентно-правна точка в рамките на настоящия секторен анализ."

Анализът изтъква два основни проекта, които биха осигурили достатъчен капацитет и то след тяхното модернизиране за покриване на върховото потребление у нас и биха покрили изцяло търсенето в случай на срив на доставките от "Газпром". Това са интерконекторите Турция-България и Гърция-България. Те обаче могат да осигурят върховото потребление съответно след 2017 г. и 2020 г.