Защо пандите, тюлените, лъвовете и белите мечки са толкова популярни?

Тези животни масово се използват в различни реклами и привличат симпатии, съответно и пари, за организациите, които събират финансиране за опазването на животинския свят.

Обяснението е просто. Те имат големи очи, пухкави бебета и застрашени местообитания, изглеждат "сладки" и са предразполагащи към отваряне на портфейла.

В крайна сметка този чисто рекламен подход върши работа. За опазването на харизматичните видове винаги се събират достатъчно пари. Но какво правим с всички останали животинки, които също се нуждаят от грижи за запазване на вида им, а съвсем не са толкова симпатични?

Парадоксално, но проблемът е отвъд липсата на пари. Възприятието за красота се отразява и на чисто научната работа.

"Грозните" животни в Австралия са много по-слабо проучени, отколкото видовете, които се смятат за красиви, показва изследване публикувано в научното списание Mammal Review.

Проучването се разпростира върху 331 вида бозайници, обитаващи австралийския континент. Учените са ги разделили в условни групи "добри", "лоши" и "грозни". В случая категоризацията се базира повече на обществените възприятия, отколкото на научните.

В групата на добрите попадат животни като коали, кенгура и техни сродни видове - вомбати, валаби и други. Сред "лошите" са инвазивни видове, нетрадиционни за континента, като зайци и лисици, а при "грозните" са местни видове гризачи и прилепи.

Изследователите, направили изследването са отметнали доста обемен труд. Те са събрали всички академични публикации за всички животни, включени в изследването от 1900 година насам. В крайна сметка изводите са на база от 14 248 страници по въпроса кой вид колко често е изследван.

Какво излиза накрая? 

"Добрите" животни са изследвани из основи за техните навици и анатомия. Публикациите за "лошите" бозайници са предимно по темата за това какви трябва да са мерките за борба с популацията им, а за "грозните" има твърде малко материал - едва 1587 страници от общия обем от над 14 000 страници, въпреки че тези видове са почти половината от броя на изследваните. 

"Ние наистина знаем съвсем малко за биологията на много от тези видове. Категоризирали сме ги основно по генетика и таксономични изследвания, но реално ни липсва страшно много базова информация за хранителните им навици и местообитанията", казва водещият автор на изследването Патриша Флеминг..

Според нея още по-трудно е да се определи дали "грозните" животни са застрашени от изчезване или не.

"Намираме се все още на много тъмно, въпреки че тези по-малки животни са важна част от функциониращите екосистеми и се нуждяьт от по-голямо признание чрез финансиране и изследователски усилия", казва тя.