Преди няколко дни напрежението между премиера Бойко Борисов и лидера на ДСБ Радан Кънев достигна висоти, каквито скоро не бяха забелязвани. Първо Борисов заяви, че ДСБ ръководи две от трите големи съдилища.

БОЙКО БОРИСОВ: ДСБ РЪКОВОДИ СЪДА, А РАДАН ИСКА ДА СМЕНИМ ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР

Кънев отговори на Борисов доста остро. Той го упрекна в лъжа и дори обяви, че вече не е лидерът, който е бил преди.

РАДАН КЪНЕВ: БОРИСОВ ЛЪЖЕ, БЪЛГАРИЯ ГУБИ СИЛЕН ЛИДЕР

В отговора на Кънев особено любопитна бе една реплика:

"Отдавна благородството не задължава (а законът забранява) този тип конфликти да се решават по традиционния начин, по който е приключил политическият спор между Аарън Бър и Аликзандър Хамилтън".

Не за пръв път Кънев прави препратки към българската и световната история в публичните си изказвания. За пръв път обаче чрез подобна препратка е толкова войнствена. Защото думите на Кънев биха могли да се тълкуват като.. покана за дуел към Борисов. Ако времената бяха други, разбира се.

За какво става въпрос? Алескандър Хамилтън и Аарън Бър сa сред т.нар. бащи-основатели на САЩ. Двамата имат сериозна лична вражда, която през 1804 г. ги изправя един срещу друг на дуел, който коства живота на Хамилтън.

Как се стига до този трагичен изход? На президентските избори през 1800 г. Томас Джеферсън и Аарън Бър получават равен брой гласове в електоралната колегия. Хамилтън спомага за поражението на личния си враг Бър и за избирането на Джеферсън за президент. С приближаването на следващите избори през 1804 г. Хамилтън отново се противопоставя на кандидатурата на Бър.

В крайна сметка последният се кандидатира за губернатор на Ню Йорк, но губи, не без участието на Хамилтън. Скоро след това в. "Олбани Реджистър" публикува писмо, даващо гласност на враждата между Бър и Хамилтън и набеждаващо Хамилтън, че е изразил "още по-презрително мнение" за него. Бър изисква публично извинение, но Хамилтън отказва с мотива, че не си спомня такъв случай.

След размяната на три сприхави писма и въпреки опита на приятели да предотвратят конфронтацията е определен дуел за 11 юли 1804 г. Някои обстоятелства около този дуел остават неясни. Изстрелът на Хмилтън улучва клоните над главата на Бър, което оставя съмнения, че той умишлено не се е прицелил, очаквайки и опонентът му да направи същото. Бър обаче улучва Хамилтън в корема над десния хълбок. Куршумът, уцелил Хамилтън, рикошира във второто и третото плаващо ребро, напуквайки го, и оказва сериозни поражения на вътрешните органи, особено на черния дроб и диафрагмата, преди да заседне между първия и втория лумбален прешлен. Според биографа на Хамилтън Рон Черноу обстоятелствата сочат, че Бър е стрелял втори и внимателно се е прицелил. Според Фрийман Хамилтън не е изпълнил добре известната процедура, в случай, че нарочно е искал да пропусне целта си, което би дало знак на Бър да стори същото.

Парализираният Хамилтън, който знае, че е смъртоносно ранен, е откаран с лодка в Ню Йорк., където е посетен от семейството си и след значително страдание умира следобед на 12 юли 1804 г.

Хамилтън е роден на 11 януари 1755 г. Той е офицер, икономист, политически философ, един от първите адвокати по конституционно право и първи министър на финансите на Съединените щати. Като министър на финансите, Хамилтън е основен автор на икономическата политика на администрацията на Джордж Вашингтон. Той е основател и лидер на Федералистката партия, която се противопоставя на Демократическата-републиканска партия, водена от Томас Джеферсън и Джеймс Мадисън.

Роден и отгледан на карибски острови, Хамилтън учи в Кралския колеж (днес Колумбийски университет) в Ню Йорк. Участва в Американската война за независимост като капитан на артилерийска рота от опълчението. По-късно става старши адютант и доверено лице на американския главнокомандващ, генерал Джордж Вашингтон и ръководи три батальона в обсадата на Йорктаун. Избран е за делегат на Континенталния конгрес, но се оттегля, за да работи като адвокат и да основе Банката на Ню Йорк. Той става член на законодателното събрание на щата Ню Йорк и по-късно се завръща в Конгреса. Хамилтън е един от нюйоркските делегати на Филаделфийския конвент, който приема Конституцията през 1787 г. и е единственият нюйоркчанин, който я подписва. 

Особено активен е по време на президентските кампании от 1796 и 1800 г., но не успява да наложи предпочитаните от него кандидати. Членът на американската конституция, изискваща кандидатите за президент да бъдат "естествено-родени граждани", е отменен за хора като Хамилтън, които са родени другаде, но са били граждани на САЩ по време на приемането на Конституцията. Самият той така и не се възползва от възможността да се кандидатира за президент.

Бър е роден на 6 февруари 1756 г. Той също е важна фигура в политическия живот в ранната история на САЩ. След като служи като офицер от Континенталната армия през Войната за независимост, Бър става успешен адвокат и политик. Той е избран два пъти в Ню Йоркското щатско събрание, бил е главен прокурор на Ню Йорк, избиран е за сенатор. Достига най-висока точка на кариерата си като трети вицепрезидент на Съединените щати (1801–1805) при президента Томас Джеферсън. Бър има прогресивни възгледи за робството и е защитник на равноправието на жените, но се помни най-вече като човекът, убил Александър Хамилтън на дуел.