СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН -  С агресивната и националистическа си политика Русия цели възстановяване на влиянието си в постсъветското пространство. С обединени сили Европа трябва да се противопостави на този курс.

Това е позицията на Росен Плевнелиев, изложена днес пред германски и чужди кореспонденти, акредитирани в Берлин.
Българският президент е на двудневно посещение в Германия.

Пресконференцията бе свикана по настояване на немската страна. Тя бе проведена в голямата зала за пресконференции, където канцлерката Ангела Меркел и нейните министри се срещат с представители на медиите.

Президентът се готви да говори на пресконференцията.

“От историческа перспектива навлизаме в нова фаза – Европа преди и след Крим. Когато една велика сила като Русия, съзнателно нарушава международни норми, последиците навсякъде ще са видими и дългосрочни. С анексирането на Крим Русия разтърси основите на европейската дипломация. Новата политика на силата на Русия е опасна, тъй като Кремъл разчита на провал на Запада в Украйна. Русия не иска нова студена война, но иска всички да се съобразяват с нейните интереси. Сега е необходимо провеждането на свободни избори в Украйна” заяви Плевнелиев и призова национализма да отстъпи пред патриотизма.

Той се обяви и против издигането на нови бариери след рухването на Берлинската стена. Като президент, но и като инженер, той знаел, че рано или късно всеки зид рухва.

Днес Кремъл иска да ни върне във времената, когато великите сили са си разпределяли сферите на влияние. Това ние, на Балканите, най-добре го разбираме, тъй като многократно сме били жертва на подобни договорености. Новата политика на сила на Русия е от миналото, която ни връща стотици години назад. Това е политика на свръхсили и периферия”, каза държавният глава и продължи: “Но Украйна не е периферия. Народът има своята  държава, както и правото сам да определя нейните съдбини. Хората там искат демокрация, правова държава и действащи институции. Решението за Украйна са свободни и честни избори, а не договорки между велики сили. Не мога да си представя и не го приемам на украинския народ да се отнеме тази перспектива. Значи ли, че ако си съсед на Русия на Путин или си на територия от неин интерес, не можеш да си член на ЕС въпреки народната воля? Това не го разбирам.”

Позицията си по събитията в Украйна Плевнелиев изложи и на последвалата си среща с германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер. Тя бе проведена в българското посолство в Берлин.

След вчерашния си разговор с федералния президент Йоахим Гаук, за който Клуб Z съобщи, Плевнелиев се срещна снощи в салоните на посолството ни с живеещи в Берлин българи. Той представи открито вижданията си за българската политическа обстановка.

За съжаление, изборите през 2013 г. не допринесоха за решаване, а по-скоро за замълчаване на проблемите.  От 6 години ЕС и светът са свидетели на криза, същото е и в България. Но у нас към тези кризи прибавяме и още една, която е политическа. Докато в Германия може да се седне и да се гради коалиционна култура и да се вземат отговорни решения, за съжаление в България не сме притеснени, че в парламента се работи от днес за утре. Повече от година не видяхме нито една реформа”, изрече Плевнелиев. 

За съжаление, смисленият дебат отстъпи мястото на жестоката и твърде често битка на безпринципно противопоставяне  - партийна и партизанска. Наричам я така, защото не считам, че тя е национално отговорна. За съжаление, днес в България ние нямаме коалиционно споразумение, което ясно да регламентира кой и как взима решения. От тази гледна точка не е лесно. С мен, вярвам, е лесно да се работи. Вярвам в политиката, която е базирана на ценности.

Аз съм един проевропейски президент, продемократичен и за гражданското общество. Имах смелостта да подкрепя българското гражданско общество тогава, когато то излезе и много ясно посочи проблемите в собствената си държава. Освен че съм президент, съм и инженер. Научих нещо от европейската криза – ако искате да решавате проблемите, трябва да ги посочите. Ако не искате да ги решавате, скрийте ги под масата, отложете ги за следващото поколение. Видяхме много такива политики в ЕС. И именно в нашия ЕС сме длъжни да променим правилата”, каза още Плевнелиев.

Той не подмина и Украйна. “Точно след 6 години, когато Европа започна да се възстановява от кризата – икономическа, дългова, криза на безработицата, ние имаме нова криза - украинската. Тя е много по-различна и опасна. Тук не става въпрос за напомпване на милиарди. Тук става въпрос дали имаме ценности и дали сме готови да се протипоставим на решения, които могат да дестабилизират трайно Европа и да я пратят обратно в XIX век. Тогава се водеше политика на големи сили и периферии. Ние нямаме нищо против руския народ – Достоевски, Толстой и Чайковски. Но днес Кремъл нарушава устоите на европейския ред след Втората световна война. Никой от нас не вярваше, че е възможно в Европа една сила едностранно, със силата на силата, а не със силата на правото да преначертава граници. Това е много опасно. Не става въпрос само за Украйна, не само и за България, а за ЕС. Въпросът е дали имаме достатъчно силен съюз, за да може да наложи нещо много просто – не политики от XIX век, а политики, обърнати към XXI век. Не няколко велики сили, които да се разберат какво да се случи в Украйна, а това да определи украинският народ на честни избори. ЕС трябва да ги наложи, нищо повече.”

Да, ставало въпрос и за уроците от миналото за България. “Тя винаги е била слаба, когато е била в сандвича на велики сили, когато е била програмирана да бъде периферия. България е силна, когато е интегрирана. Имаме много поводи за самочувствие. Ако погледнете последните 15 години, през 1997 г. страната фалира. Тогава дойде българско правителство, което каза: “Искаме да се интегрираме в ЕС.” Сега БВП е три пъти по-висок, три пъти повече пари за пенсии, промишленото произвоство – 4 пъти повече. Левът днес е уважавана валута. Банките ни са сигурни. И още – не може с ниско самочувствие, някъде в ъгъла да постигнем това бъдеще, което искаме.”

Плевнелиев увери, че е дошъл в Германия със самочувствието на държавен глава, който има какво да каже и има кой да го чуе.

„Не да се обяснявам по политически проблеми в България, а да посоча своите идеи и своите решения като български държавен глава, говорейки от името на народа в една трудна за ЕС ситуация как можем да имаме един по-силен и по-интегриран Европейски съюз. Силата е на тези, които могат да интегрират и имат ценности. ЕС винаги е излизал по-силен от кризи. Отговорът на Европа в  XXI век е ценности и интеграция. Затова съм дошъл да работя днес.”

След днешната си среща с Щайнмайер Плевнелиев се отправи за Щутгарт, столица на федералната провинция Баден-Вюртемберг. Довечера той ще изнесе лекция “Защо имаме полза от Европа – визията на една нова дължава членка”