През 2015 г. в Канада предстоят избори. 42-рите федерални избори, за да бъдем точни. Те могат рязко да променят политическата ситуация в Канада. Анализаторите предвиждат възможен съюз между втората и третата партия в парламента – либералите и новите демократи – срещу управляващата вече 8 години Консервативна партия. Учудващо, марихуаната може да изиграе ключове роля в този вот.

През втората половина на 90-те канабисът вече е в широка употреба в Канада. В обществото активно се обсъждат промени в закона и идеята за легализация набира рязко популярност. За разлика от САЩ, по това време на север наказанията за притежание на марихуана са рядко прилагани, и значително по-леки. Но като всяко гражданско общество, канадците искат да не се водят престъпници, дори само на хартия, по собствения си закон.

Една от водещите фигури в движението за легализация е Марк Емери, който активно работи на няколко фронта за тази кауза. Един от тях е неговият магазин за семена, отворен през 1995 г., и затварян десетки пъти от властите. С упоритостта на бизнесмен, започнал първото си „предприятие“ на 9 години от дома си, той всеки път отваря магазина наново само ден след като полицията го затваря и конфискува стоката.

Марк Емери  по  време  на  протест  в 
подкрепа на марихуаната през 2007 г.

                                     Снимка Уикипедия

През 2005 г. обаче Американската служба за борба с наркотиците сключва сделка с канадските си колеги, и Марк Емери бива обвинен от Щатите за масово разпространение на канабис, продажба, и пране на пари. Родните му власти с готовност го екстрадират в САЩ. След дълги съдебни битки най-накрая Емери сключва сделка с американците, и от 2010-а насам излежава 5-годишна присъда. Като цяло скандалът е силен удар срещу движението за легализация, от който опонентите му бързо се възползват.

Като заговорихме за опонентите - по средата на тази битка, през 2006 г., в Канада идва на власт Консервативната партия. Тя, типично за този тип формации, затваря темата за легализиране на масовия лек наркотик. Тъй като при първия си мандат държи властта с миноритарно правителство, не посмява да стегне законите срещу притежание, но и не ги отпуска.

И така стигаме до днешния ден, повече от година преди предстоящите избори в страната на кленовия лист. Консерваторите вървят към края на първия си абсолютно мажоритарен мандат, и за 8 години са събрали достатъчно недоволство. Въпреки това, нито Либералите, нито Новите демократи показват ясни шансове да спечелят следващите избори – самостоятелно.

    Джъстин Трудо
      Снимка БГНЕС

Но има една обща точка от дневния ред -  и двете парти са положително настроени към идеята за легализация на марихуаната. Новите демократи още през 1971 г. предлагат декриминализация, а лидерът на либералите - Джъстин Трудо, преди няколко месеца призна, че наскоро е пушил марихуана. И двете партии водят постоянни, не само предизборни кампании, за декриминализацията на марихуаната – последвано от възможната й легализация под държавен контрол.

   Томас Мълкеър
      Снимка БГНЕС

Томас Мълкеър, шефът на Новите демократи, активно критикува метода на консерваторите за борба с канабиса – и неслучайно. От 2006-а насам над 475 000 канадци са имали проблеми със закона за нарушения, свързани с употребата или притежанието на зелената билка. Над 500 милиона са излезли от хазната през този период за борба с дрогата. През това време от разпространението забогатяват мафията и дребните престъпници.

Каузата „за“ легализация може да раздвижи младия канадски електорат, който е типично неактивен и плаващ. Ако Новите демократи и либералите преодолеят старите си проблеми, изборите в Канада догодина наистина могат да зависят от марихуаната.