АЛИСТЪР СУУК, Би Би Си*

След разходка из „Отвъд красотата”, новата изложба, организирана в Лондон, ще ви бъде простено, ако решите, че древните египтяни са били нетърпимо суетни. Много от 350-те експоната са онова, което бихме нарекли продукти на индустрията на красотата.

Перуки, ръчни огледала от медна сплав или излъскано сребро. Дъсчици с разноцветни гримове, изваяни като животни, използвани за счукване на минерали като зелен малахит за очен грим. Блед калцит, съдове с различни размери, в които са съхранявани бои и парфюми. И, разбира се, кичури коса, засвидетелстващи любовта на египтяните към изкуственото удължаване на косата. И, разбира се, има голямо количество стъписващо красиви египетски бижута – включително предназначени за деца.

Огледало от второто хилядолетие преди новата ера.

Египтяните явно са полагали сериозни усилия за външния си вид. Това се отнася не само за живота, но и за смъртта – вгледайте се в гладките, спокойни лица с правилни черти и подчертани с драматичен контур очи, изрисувани върху капаците на толкова много саркофази.

Въпреки това, двусмислието в козметичните продукти от древен Египет обърква учените. От една страна е възможно египтяните да са били побъркани по външния си вид, както сме ние днес. Може би дори са поставили основите на днешната представа за красота. От друга страна обаче съществува риск да прехвърляме собствените си нарцистични възгледи върху абсолютно различна култура. Възможно ли е козметичните принадлежности на древните египтяни да са имали съвсем други цели от нашите?

 

Разумно секси

 

Така смятат повечето археолози. Да вземем например египетския антимонов грим за очи, чиято идея е актуална и днес в опушената линия. Съвременни изследвания показват, че базираният на олово грим има токсичен ефект, но може да бъде и с антибактериални свойства – или просто да предпазва очите от силния блясък на слънцето в египетската пустиня. Подобни, чисто практични ползи може да е имало и от останалите египетски козметични продукти, включително от перуките. А бижутата са имали и силно религиозно значение.

Eгипетският антимонов грим за очи, чиято идея е актуална и днес в опушената линия.

В Египет вероятно са познавали и татуировките, ако правилно тълкуваме рисунките върху кожата на еротичната танцьорка, изработена от глина и открита в Абидос, в Горен Египет. Татуировките обаче може да са имали не само декоративни, а и разпознавателни функции, както и днес специалните белези по лицата на много африкански народности. Но и религиозното значение не е изключено: знаем, че по време на Новото царство танцьорките и проститутките са татуирали божеството Бес с цел закрила от венерически заболявания.

Египтологът Джойс Тилдсли твърди, че представата за „красиво” у самите египтяни е трудна за разбиране днес. Всичко, което те са правели с телата си, има поне двойствен смисъл.

Козметични принадлежности от древен Египет за очна линия.

Освен това изображенията на древни египтяни невинаги отговарят на конвенционалната идея за красота. Официалните портрети на фараона от Средното царство Сенусерет ІІІ показват младежко, атлетично тяло, но състарено лице с бръчки. Но в древността това може и да не е предизвиквало смях. Владетелите са били обожествявани. Телата им може и да са били изобразявани в идеализиран вид, както например по-късно се случва с римските императори. Но лицето може и да бъде реалистично портретувано. А статуите на Аменхотеп ІV Ехнатон го представят практически като болен мъж с тежки малформации. Дори царят-бог може да осъзнава своята смъртност.

 

Нилската царица

 

Защо продължаваме да асоциираме Египет с красотата? Това вероятно се дължи на две владетелки: Клеопатра и Нефертити.

Още от епохата на римската завоевание на Египет Клеопатра е символ на физическата привлекателност. А през 1912-а откриването на прочутия бюст на Нефертити, днес в Берлин, превръща съпругата на нещастния Ехнатон в истинска звезда.

Елизабет Тейлър в образа на царица Клеопатра.

Но е странно, че именно заради Клеопатра схващаме древните египтянки като красавици. На собствените си монети тя има голям нос, дълга шия и бръчки. Мнозина не биха я сметнали за красавица. Дори и да е искала да внуши собствената си сурова решителност чрез нарочно загрозен портрет на монетите, още античният автор Плутарх отбелязва,че тя е била по-скоро жизнена и очарователна, отколкото красива. Но днес ние я смятаме за мис Египет. Влияе ни не истинската царица, а представата за нея.

Колкото до бюста на Нефертити, той е доста нетипичен за египетското изкуство. Пък и е открит точно по време на бума на египтоманията в Европа, непосредствено след откриването на гробницата на Тутанкамон. Нефертити просто е била обречена на успех. Тя изглежда като модерна жена, в портрета й има нещо от ар деко. Всички са я харесали. През 20-те години медиите разпространяват славата й. Това трудно би се случило без вестници и фотография. Ако беше открита по-рано, тя можеше да попадне в музей и никой да не се интересува от нея.

Красотата, в крайна сметка, е в очите на гледащия.

--------------------------

Бел. ред. – Алистър Суук е арт критик на „Дейли Телеграф”. Статията препечатваме от Площад Славейков.