Въпросите, на които има да се отговаря, изобщо не са малко – като се започне от събитията в Кьолн по Нова година, мине се през произхода на карнавала и се стигне до стремленията на германските феминистки, например. И изобщо намеренията са да се отвори за бежанците вратата към Германия – както навремето се е случило с главния редактор на вестник „Абваб”: сирийско-палестинския журналист Рами Ал-Ашек.

Преди година, когато пристига от един йордански затвор в Кьолн, журналистът е приет от германско семейство, което не искало благодарности и посочило: „Само ти отворихме вратата”. Сега Рами Ал-Ашек на свой ред се е заел с благородната мисия да отваря врати – чрез изданието, предназначено за новопристигналите в Германия мюсюлмани: 

„Искам да представя Германия на хората, които не я познават. И да кажа на дошлите от арабските страни какво трябва да направят, за да се интегрират по-добре”.

Войната и разрушенията в Сирия неизбежно са от голямо значение за него – и за вестника: 

„Германците са построили наново държавата си от нулата, положението е било дори по-зле“.

Оттам нататък – ако някой разбере поне малко как функционира Германия, може би ще пренесе един ден това знание в своята родина.

Просветителската задача определено е номер едно – Германия трябва да бъде обяснена. И то не само ако става дума за карнавала, а и за това защо в първия член на Конституцията се говори за човешкото достойнство, а не за религията на президента. Естествено – мястото си имат и най-практични въпроси като този къде в Германия трябва да се направи адресната регистрация.

Всъщност идеята, колкото и да е добра, би останала нереализирана без подкрепата на един експерт в сферата на етномаркетинга, който имал и опит със списването на арабски вестник в Италия. И логично си задал въпроса – а защо да нямаме такова нещо и в Германия?

Междувременно се намират щедри спонсори (от телекомуникациите и от бизнеса с банкови преводи - б.а.), които рекламират нашироко. А и Федералното министерство по миграцията и бежанците използва „Абваб” като комуникационна платформа. Защото бежанците имат нужда от разяснения както в областта на културата, така и по отношение на навиците на хранене или обличане в новата за тях държава. Респективно широка е и палитрата от автори, немалко от които умишлено са жени.

Все още се работи на доброволни начала, но интересът е значителен – първите 45 000 бройки на месечника „Абваб” намират много добър прием из бежанските лагери на територията на Германия.

Главният редактор Рами Ал-Ашек казва, че наличната за момента информация онлайн на арабски не е достатъчна. А и не е толкова лесно да получиш достъп до интернет, пребивавайки в лагер. Така че „Абдаб“ идва точно навреме, натъква се на положителни отзиви и в германските медии. Най-добрата формулировка обаче е на спомоществователя на „Абдаб” Нечату Дукар (Necatu Dukar):

„Този, който чете, никога не би имал проблем с интеграцията”.