Текстът на Любослава Русева е от reduta.bg. Публикуваме го с любезното съгласие на авторката и на сайта "Редута". 

На 11 февруари 2016 г. почетният лидер на ДПС Ахмед Доган беше удостоен с отличието „Стефан Стамболов“, което се връчва от Института за изследване и развитие на лидерството в информационна среда към Университета по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ). Институтът, ръководен от последния началник на шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Иванов, е удостоявал с почетния знак Георги Първанов, Бойко Борисов, вицепрезидента Маргарита Попова и други видни държавници. Самият Доган обаче не присъства на церемонията. Вместо него, наградата бе взета от бившия министър на екологията в правителството на Орешарски Станислав Анастасов, сега депутат от ДПС. По този повод препечатваме интервю със Стефан Стамболов, дадено специално за сайта „Епикриза“.

Репортерка: Първо честито, че отличие за принос към държавността, което носи Вашето име, бе връчено на г-н Ахмед Доган!

Стамболов: За мен е голяма чест, поласкан съм! Още повече, че г-н Доган и неговото движение винаги са следвали моя поетичен призив:

Не щеме ний богатство,

не щеме ни пари,

искаме свобода

с човешки правдини.

Репортерка (учудено): Не знаех, че сте били и поет! Колко интересно!

Стамболов:  Е, имам няколко несполучливи стихчета, даже сатирични:

Ако искаш правда,

ако търсиш ред,

гол и бос ще ходиш,

братко, на тоз свет.

Репортерка: Така е с честните!

Стамболов: Стихотворението продължава така:

Всичките минуват

у нас със лъжа,

само тез добруват,

що пият кръвта

на своите братя,

на своят народ...

Репортерка: Ще ви прекъсна, защото това няма връзка с отличието, което, както сам казахте, е чест за Вас!

Стамболов: Само да цитирам още един стих, който много си харесвам:

Що ти трябва правда,

свобода и ред,

напълни си джебът,

дор е Петко слеп.

Репортерка: И така, отличието за Ахмед Доган е чест за Вас, защото...

Стамболов: Разбира се, макар че за мен би било много по-голямо признание, ако наградата беше взета от друг депутат от ДПС. Той се казва Делян Пеевски и с него сме малко нещо колеги в борбата за свободата на словото. Е, не мога да се меря с медийния му размах, но все пак скромно ще отбележа, че навремето и аз издавах вестник - „Свободен печат“. Дори написах уводната статия на първия му брой, който излезе на 7 март 1881 г. Озаглавих я „Печатът е свободен...“

Репортерка (учудено): Не знаех това! Но защо тези многоточия? Нима тогава печатът не е бил свободен, както сега?

Стамболов (въздъхва горестно): Уви, не беше, та се наложи да припомням какво пише в член 79 от Търновската конституция. В уводната си статия обещах на читателите да браним правата и свободата му, „като едновременно се стараем да изтръгнем и изкореним плевелите и злите треви, които са порасли в народната нива.“ Обявих безпощадна борба на „всичките зли мисли и планове на останалите в живот турски чорбаджии“, защото вярвах, че „народът, който добре познава тия агалари, никога няма да тръгне подире им и всякога с отвращение ще гледа на тях.“ А накрая призовах: „Да оставим злото да пусне корени, да не гледаме час по-скоро да го унищожим, е все същото, да допуснем да се развие в народното тяло една гангрена, която може да зарази целия организъм.“

Репортерка: Слава Богу, това е останало в миналото!

Стамболов: Остана, да, но по едно време бая се бях отчаял и съвсем я подкарах със злъчно стихоплетство:

Народен бях, дорде имах

аз нужда от народа;

цели пет години крещях

за чест и за свобода.

Но видях аз - свободата

парички не печели;

сал кражбата у хората

лежи в меки постели.

И видях аз, че всичкото

продава се с парици;

на почит са само онез -

богатите с жълтици...

Репортерка : Какъв ужас!

Стамболов: Да, ужасно беше. Но най-ужасно беше, че народът търпеше всичко това. Наложи се в една своя статия да напиша: „Ако някой ни попита какво правят днес българите, ние, като туриме ръката си на сърцето, отговаряме му тия две думи: стоят и чакат. И наистина, тия са думите, с които най-добре може да се определи и охарактеризира нашето днешно положение. Ние всинца българите, тука и отсреща, само стоим и чакаме, а нищо не предприемаме, за нищо се не готвим.“

Репортерка: О, Боже!

Стамболов: Пълна апатия, представете си! Така бях побеснял, че по-долу направо ни навях и насях: „Нашето отечество е в отчаяние. То е потънало в кръв и сълзи, то бедствува, след малко съвършено да пропадне, а ние се късаме на партии, гоним се, правим си спънки и изхабяваме силите си в борба не само безполезна, но и вредна. Кой умен човек не би погледнал с укор и съжаление на тая наша деморализация“...

Репортерка: Отново ще ви прекъсна, защото се отклонихме от щастливия повод за срещата ни – удостояването на почетния лидер на ДПС с почетния знак на Ваше име!

Стамболов: Права сте, пък и сега се сещам, че с г-н Доган имаме допирни точки и по отношение на минното дело. Моето правителство, например,  подкрепи развитието на минното дело чрез законово регламентирани концесии, а през 2008 г. лидерът на ДПС стана консултант по четири мегапроекта - хидровъзел „Цанков камък“, „Доспат“, каскада „Горна Арда“ и язовир „Тунджа“. Изплащането на хонорара му от 1.5 млн. лева беше уредено с договор тъкмо с Института по минно дело...

Репортерка (притеснено): Всъщност какво искахте да добавите за българския народ, а аз Ви прекъснах?

Стамболов: Ами исках да кажа, че „болестта има нужда от лек и тоя трябва да се намери.“

Репортерка: В смисъл?

Стамболов: Ще повторя това, което написах: „Нашето спасение е в ръцете ни. Стига да поискаме, и ние от разглобен и парализиран труп можем да станем здраво и пъргаво тяло... Да отхвърлим настрана всичко, що е гнило, неспособно, заразително и....“

Репортерка (нервно): Тоест казвате, че трябва да се обединим като българи!

Стамболов: Да, но...Ами това съм го писал преди Съединението. И за моя огромна радост мога да ви кажа, че ние, българите, наистина доказахме, че можем да сторим заедно едно велико дело. Но веднага след това доста ни се стъжни и аз ядосано написах: „Обаче Русия какво направи? Тя употреби всички средства само и само да попречи на народний идеал – Съединението. Не искаме да упоменаваме тука за всички интриги и подлости, които се вършеха против интересите на нашето Отечество.“

Репортерка: Моля Ви, г-н Стамболов, та това все пак е било преди 130 години! Днес институтът, който връчва наградата на Ваше име, е изключително приятелски настроен към Русия!

Стамболов: Права сте, права сте... Просто тогава „грубите отношения на руския пратеник спрямо нашето правителство, неговото незачитанье на законите в страната, приготовлението на бунтове посредством подкупничества и още други гнусни работи на този господин, накара всеки един честен и съвестен человек да изгуби всяка симпатия към „покровителката“ и да са позамисли върху нейните благопожелания за наший народ.“

Репортерка: Сега сме в ЕС и НАТО, но трябва да поддържаме добри отношения с Кремъл, не мислите ли?

Стамболов: Да, само исках да кажа...

Репортерка: Казахте „да“  и утре ще изведем като челно заглавие: „Стефан Стамболов е за вечна дружба с Русия“!

Стамболов: Но аз...

Репортерка: Като подзаглавие пък ще сложим: „Бившият премиер настоява депутатът Делян Пеевски да вземе наградата за борбата си за свобода на словото!“ И после ще напишем, че Пеевски е Ваш продължител в „Свободен печат“!

Стамболов: Ама как...

Репортерка: В самото начало обаче ще напишем колко се гордеете, че Доган е лауреат на наградата на Ваше име...

Стамболов: Спрете, моля ви...

Репортерка: Благодаря Ви за това интервю!