ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ

Поговорката „какъвто футболът, такава и държавата” не е измислена за България, тя е най-точния отговор, който в Украйна търсят от няколко месеца насам. Хората, които излязоха и от едната, и от другата страна, трябва да разберат какво е фундаменталното значение на футбола и ще получат най-верните отговори за своя собственото битие.

Ето една напълно меродавна класация за парите в украинските футболни клубове. На първо място е собственикът на „Шахтьор” (Донецк) Ринат Ахметов, чието състояние се изчислява, според различни източници, между 

14 и 17 милиарда долара

От 1996 г. досега той е похарчил за любимото си развлечение $2 мрд. Благодарение на тези пари докара в бедния по съветско време миньорско клуб цяла плеяда световни футболни звезди при заплати в порядъка на няколко милиона долара годишно. Треньорът на отбора Мирча Луческу пък получава 3,5 милиона годишно. Отборът играе с оранжеви екипи, но няма нищо общо с оранжевата революция, дори спечели купата на УЕФА.

По стълбата надолу, веднага след Ахметов, е собственикът на „Днепър” Игор Коломойски. Неговото състояние се изчислява на около 3,8 милиарда долара, а ексцентричността му достигна дотам да плаща 4 милиона годишна заплата на треньора Хуанде Рамос.

Игор Коломойски присъства на откриването насинагогата "Хурва" в Ерусалим. Той е сред най-богатите евреи в страната.

Следва Дмитрий Фирташ - босът на „Таврия” (Симферопол), клуб, който независимо че е от Крим играе в първенството на Украйна, притежава около $3,5 милиарда.

Дмитрий Фирташ е четвъртият по богатство украинец.

Другият клуб от полуострова – „Севастопол”, бе придобит през 2010-а от руски собственик, който впоследствие взе украинско гражданство и стана депутат. Активите на Вадим Новински се оценяват на скромните $3,2 млрд. долара.

Вадим Новински

Веднага след Новински в класацията се нарежда 28-годишният Сергей Курченко с 2,4 милиарда - той е притежател на „Металист” от Харков.

Сергей Курченко

Познатият и у нас Константин Жеваго, чието състояние се оценява на 1,9 милиарда, е собственик на „Ворскла” (Полтава).

Константин Жеваго бе спряган за собственик на българския ЦСКА.

Със своите 1,8 милиарда пък Константин Григоришин от няколко години прави неуспешни опити да превземе гранда „Динамо” (Киев), но засега се задоволява само с втородивизионния „Суми”.

Константин Григоришин ппротяга ръце към славния киевски "Динамо".

Изключително популярният заради многобройните трансфери по оста България – Украйна „Металург” (Донецк) е с двама собственици - милиардери, разбира се. Сергей Тарута е с 1,2 млрд., ортакът му Олег Мкртчян - с 1,1.

Сергей Тарута
Олег Мкртчян

Близо до милиарда се движи състоянието на собственика на „Иличовец” Владимир Бойко.

Владимир Бойко

В долната част на тази класация като едни "сиромаси" попадат още десетина милионери със състояние между 300 и 500 млн., които отговарят за останалата част от елита. Интересна подробност е, че двамата братя Суркис, които владеят „Динамо” разполагат с общо около 600 милиона и това води до сериозни проблеми за най-титулувания украински клуб.

Григорий Суркис
Игор Суркис

Освен всичко друго тази елитна компания от олигарси се е организирала в два лагера – този на Ахметов и „Шахтьор”, и другия на „Динамо” и братята Суркис. По тази ос се случват всякакви странни резултати, заради които УЕФА наложи наказание на „Металист” (Харков), например.

Споменатите богаташи са налели

в украинското футболно първенство над 10 милиарда долара за последните 10 години. Те превърнаха Украйна в истинска Мека за практикуване на професията футболист. Играчи от България отиваха за заплати в порядъка на 35-40 хиляди долара месечно и солидни премии за всяка победа. Това е цената на един уникален възход, който се дължи изцяло на финикийските знаци. И на едно безогледно ограбване на държавата, заради което днес Украйна се тресе и се разпада буквално пред очите на целия свят. А самият шамрпионат е синоним на корупция и липса на феърплей. 

Всъщност революцията не започна през тази зима, тя бе налице още по време на мачовете от европейското първенство по футбол през 2012-а, когато публиката на стадионите в Харков и Донецк скандираше „Россия, Россия”, без Русия въобще да играе в мача. Общо взето хората от източната част още тогава показаха тежненията си. За разлика от тези от Киев и Лвов, които бяха на друго мнение. Още тогава Украйна вече се бе разделила!

А точно след „успешното” провеждане на европейското първенство надутият балон започна да издиша. Изведнъж гонитбата с Русия по разточителство бе прекратена. Два от отборите в елита - „Кривбас” и „Арсенал” (Киев), изпаднаха в несъстоятелност и не успяха да запишат участие в елитния футбол. Финансовите проблеми застигнаха дори Ахметов, който силно редуцира амбициите си за още по голям възход на „Шахтьор”. В тревожно състояние е „Динамо” (Киев). И последва драматично пропадане – и шестте представители на Украйна в европейските турнири рано-рано приключиха с участието си, а актуалното първенство само се доиграва без яснота кои остават и кои тръгват към източната съседка. „Майдан”–а се пренесе и на футболния терен.

Украйна е класически пример

на олигархичен модел на правене на футбол. Отсъства абсолютно каквото и да е зависимост между приходите и разходите. Отбори с треторазреден статут от съветско време, които дори нямат собствена публика, инвестират милиони в чуждестранни звезди. Докато се изпразваше цялата държава от съдържание, се пълнеха джобове на  футболни имигранти. Дали е било пране на пари или може да се постави под друг знаменател, истината е, че пред очите на хората в тази огромна страна се наду и след това спука един балон. И те с основание се чувстват ограбени. Това удоволствие струва на украинците страшно много. 

Може ли футбол да се прави по-точно този начин? Отговорът е ясен: може, но краят винаги ще е фатален. От предишното величие на украинските клубове много скоро ще останат само спомените.