Десетки хиляди души бягат от ожесточените бомбардировки, бележещи успешнаата офанзива на сирийските правителствени сили и съюзниците им, съобщава Си Ен Ен.

Снимките от Алепо и Идлиб, както и от сирийско-турската граница могат да бъдат описани с една дума - отчаяние. Стотици хиляди други хора останаха в капан и очакват с безпокойство по-нататъшната си съдба.

Само за няколко седмици бойното поле в Сирия бе трансформирано. Балансът на силите се промени, а и без това слабите надежди за мирните преговори на практика се изпариха.

Миналата седмица режимът на Башар Асад, подкрепян от ирански и ливански шиитски милиции, отряза главния път от Алепо към турската граница. Сирийската обсерватория за човешки права съобщи, че няколко села в района са били бомбардирани от въздуха в неделя.

Сирийско семейство се е спасило с каруца в съседна Турция.

По всичко изглежда, че решителната битка за Алепо - най-големия сирийски град до войната, е неизбежна. Силите на режима и техните съюзници на земята, подкрепяни от руски бомбардировачи от въздуха, затягат обръча около източната част на града, която е все още под контрола на бунтовнически групировки. Смята се, че 320 000 все още живеят или влачат съществуване там под постоянни бомбардировки.

В района има остър недостиг на храна. Много хора обаче просто не смеят или не могат да си позволят да го напуснат.

"Те казват така: Ние можем да умрем в собствените ни домове. Няма нужда да ходим да умираме другаде", сподели хуманитарен работник пред в. "Гардиън".

 

Руската „революция“

 

Русия започна да нанася въздушни удари в Сирия на 30 септември 2015 г.

Освен хуманитарната катастрофа, трагедията на Алепо символизира бързата трансформация на сирийското бойно поле, след като режимът в Дамаск, Иран и Русия събраха силите си. През по-голямата част на 2015 г. силите на Асад се отбраняваха, тъй като бунтовническите групировки се  консолидираха и превзеха големи градове в провинция Идлиб и край Алепо и започнаха да атакуват крепостта на режима в Латакия.

Тогава възможността режимът да се срине бе голяма. И това предизвика руската намеса през септември. Оттогава насам руските въздушни удари и иранските милиции засилиха правителствените войски и обърнаха хода на войната. Алепо е най-важната им цел.

"Ако контролираните от бунтовници части на Алепо паднат, това ще бъде драматична победа за Асад и най-голямото поражение за бунтовниците от началото на бунта през 2011 г.", смята Емил Хокайем от специализираното издание "Форин полиси".

От Институтът за изследване на войната заявяват, че успешна офанзива на режима край Алепо "ще подкопае духа на опозицията, ще промени из основи стратегическите амбиции на Турция и ще отнеме на опозицията най-ценния коз, който има за пред международната общност".

Бунтовниците отправиха отчаяни призиви за помощ в защитата на града.

Известните със своето разединение групировки се съюзиха, за да засилят съпротивата. Една от най-важните организации - "Ахрар ал Шам", обяви през уикенда:

"Протягаме ръка към всички фракции на сирийската революция и приемаме съюз с тях без никакви предварителни условия."

Но дори обединени, те не могат да свалят самолети. Нямат и танкове Т-90.

След като Русия започна военновъздушната си кампания, повечето удари на нейнаата авиация са по градове в Западна Сирия, контролирани от бунтовници. Целта е подчинените на режима територии да бъдат свързани от столицата Дамаск до крайбрежието. Това не са райони, където "Даеш" ("Ислямска държава") има силно присъствие. Главните групировки са Фронтът "Ан Нусра" (сирийският клон на "Ал Кайда" - б.р.), "Ахрар ал Шам" и Свободната сирийскаа армия (ССА).

Бунтовници от Свободната сирийска армия се готвят за битка със силите на Асад.

Съпротивата бе яростна, но усилените атаки изтръгнаха от ръцете на бунтовници един по един редица градове, или по-скоро техните останки.

При тези нападения бунтовнически командири бяха убити в провинциите Хомс, Идлиб и Алепо.

Някои анализатори смятат, че режимът на Асад и Русия искаат да изиграят Запада, като се съгласят на мирни преговори в Женева, а в същото време да засилят военната кампания. Така те сериозно ще променят баланса в хода на тези преговори.

"Крайната им цел е да принудят света да направи безпринципен избор между Асад и "Даеш", твърди Емил Хокайем.

Засега "Даеш" наблюдава битката за Алепо и гледа как нейните съперници ядат бой. Джихадистката групировка постоянно изтъква, че е единственият истински защитник на мюсюлманите сунити срещу доминираните от шиити сили, които настъпват към града.

Сирийските кюрди, чието отношение към режима на Асад може да бъде наречено двойнствено, изглежда, също се възползват от ситуацията. Те се оттеглят от контролираните от бунтовници райони северно от Алепо. Според дипломати в региона кюрдите са окуражавани да правят това от Русия, която търси всяка възможност да се противопостави на Турция.

 

Помни Грозни, виж Алепо

 

Руски войници обстрелват бунтовнически позиции край
чеченското село Дуба-Юрт през 2000 г. Снимка Уикипедия

Някои анализатори сравняват стратегията на руския президент Владимир Путин в Сирия с руската кампания в Чечня през 1999 г., която той провеждаше като премиер. Всички опозиционни фигури бяха дамгосани като терористи, а руските сили разрушиха градове като Грозни, в които живееха бунтовниците, както и самите бунтовници. Според някои оценки 80 на сто от чеченската столица бе превърната в необитаемо място. "Хюмън райтс уоч" публикува публикува доклад за кампанията в Чечня през 2000 г., озаглавен "Добре дошли в ада". Правозащитната организация обвини руската армия в нечувани нарушения на човешките права.

Путин търсеше изключително военно решение срещу чеченските бунтовници. Тази стратегия проработи. За това отидоха 6 години и незнаен брой жертви сред руските военни. Днес обаче актовете на съпротива в Чечня за минимални, а републиката е управлявана от верен на Путин човек (Рамзан Кадиров - б.р.).

Изглежда, Путин използва същия подход в Русия. След срещата си с него в ООН през септември 2015 г. американският президент Барак Обама заяви:

"От тяхна гледна точка всички бунтовници са терористи."

Чечня обаче не е единственият прецедент.

Джихадистите, някои от които са от Кавказ, заплашиха да превърнат Сирия във втори Афганистан за руснаците. Дори да могат да бъдат изтикани от териториите, които контролират, те не могат да бъдат изгонени от Сирия и могат да възприемат бунтовническа тактика като засади, убийства и самоубийствени бомбени атентати.

Успешната офанзива на режима може да радикализира останките от бунтовническите сили в Сирия, намекват анализатори. 

"Има постоянно ширещо се и разбираемо усещане за предателство в редовете на бунтовниците, чиито приятелски настроени към САЩ фигури губят влияние сред опозиционните кръгове", отбелязва Емил Хокайем.

Наскоро Осама абу Зейд - висш съветник в умерената ССА, се оплака, че "САЩ постепенно се придвижват от неутралната си позиция към съу2частници в в престъпленията, тъй като позволяват на Асад и съюзниците му да убиват сирийци".

Няколко групировки, както и турски официални представители, обвиняват Вашингтон за неуспеха да бъде създадена забранена за полети зона в Сирия през 2015 г. И във Вашингтон някои хора мислят така.

 

Следващият кошмар на Европа

 

ООН съобщи на 5 февруари, че 40 000 души вече са избягали от битките в Алепо. Но сегашното масово бягство не е първото от началото на руската кампания на 30 септември 2015 г. Само за три седмици през октомври ООН съобщи за бягството на 120 000 души от Алепо, Хама и Идлиб. Сегашното бягство няма да е и последното.

Турция, на чиято територия има 2,5 милиона бежанци, обяви, че скоро ще изчерпа капацитета си. ЕС излива 3,3 милиарда долара в програма за подслоняване на бежанци в Турция, Йордания и Ливан, и се опитва да спре друга вълна от мигранти през Средиземно море. Но това може да се окаже недостатъчно.

Някои представители на ЕС виждат бежанската криза, която излиза скъпо и разделя страните, като умишлена последица от политиката на Русия.

"Путин иска да се показва като човек на реда, но политиката му донесе само хаос. А Европа ще трябва да плати цената", смята коментаторката Натали Нугайред от в. "Гардиън".