Вето за гласуваният преди дни Закон за обществените поръчки поискаха от президента група депутати от различни политически сили. Гроздан Караджов, Петър Славов, Мартин Димитров (РБ), Петър Байрактаров (ПФ) и Георги Кадиев (независим, преди това от БСП) смятат, че не е имало сериозен дебат по ключови точки, а кворумът при гласуване бил на границата на валидността.

"НОВИЯТ ЗОП Е ЗАКОНЪТ ЗА КОРУПЦИЯТА"

Депутатите дават общо 11 "слабости" в закона, който бе приет на извънредно заседание на второ четене на 2-ри февруари, и според тях ще се превърне в "своеобразен генератор на непрозрачни процезури, злоупотреби с публични средства и корупционни практики."

"Няма как да говорим за битка с корупцията, да говорим за принципност, и такъв закон в този вид да мине през българския парламент," заяви Мартин Димитров. "Вярваме, че президентът ще постъпи мъжки и ще наложи частично вето върху закона."

Като ключова "слабост" Байрактаров от ПФ определи чл. 13, подточка 5:

"Всъщност, това е първият смущаващ, да не кажа скандален текст от този закон, който слага ръка върху своодата на словото, и който дава възможност на тези, които притежават властта, безонтролно, безотчетно, да си закупуват медии, и по-страшното, със силата на обществените пари, да манипулират същото това общество."

#КОИ МЕДИИ ЩЕ ЗАОБИКАЛЯТ ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ?

Това е т. 4 в документа, който можете да прочетете в края.

Друг ключов проблем според депутатите е фактът, че КЗК се запазва като "квази съдебна инстанция", независимо според наличните според тях

"Както виждате, има хора отляво, отдясно. Това не е политическа проява.. Това е нашата загриженост, че чрез този закон корупцията в Българияще нарасне, вместо да намалее. Частта, от закона, която за рлично защитавах и не можах да прекарам, беше възможността да се обжалват тнар обществени поръчки с публични покани. Над 12 000 малки и сред0ни фирми, които не могат да обжалват начина, по който е проведено. Всеки от колегите има неговата част от закона, която не му харесва, счита, че е по-корупционна."

Правомощията, които председателят на КЗК получава, според депутатите са превишени. Защо обяснява Гроздан Караджов:

"Това, което най-много ме възмущава, е че с този закон се премахва фигурата на докладчика, тоест, членът на КЗК, който, когато получи, на базата на случайно разпределение на делата своята преписка, отива и я проучва. В този закон е забранено с изричен текст да се разпределят делата на случаен принцип. Напротив, провъзгласява се правото на председателя, който е вече едноличен орган, да разпределя делата на отделни служители, които той назначава." 

Петър Славов отбеляза, че последната част от закона реално е "претупана".

Ето и пълният текст на искането: