Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

На  пръв поглед – караме се гръмогласно и за всичко. От световната политика до миниатюрните лего конструктори, от Паисий до Григор Димитров, от кърменето в мола до Балканджи Йово – всичко става за съчки, важното е да се поддържа огънят. 

Караме по един-единствен въпрос  – караме се дали да изберем сигурност без свобода, или свобода без сигурност.

Но от втори поглед – ние се караме само за едно нещо. Колкото и да не е ласкателно за нас, ние не сме чак толкова сложни и експертни личности, които имат позиция и аргументи по всички въпроси, които се сблъскват с позицията и аргументите на отсрещни сложни личности. На практика става нещо доста по-прозаично и просто. Ние се караме по един-единствен въпрос  – караме се дали да изберем сигурност без свобода, или свобода без сигурност. Колкото и да се преструваме, че воюваме заради разликата в познанията и патриотичните си чувства, ние всъщност воюваме заради своите различни страхове. Може би ни се иска да изглежда по-значимо, по-възвишено и по-граждански ангажирано, но не е. 

Споровете днес напомнят времето отпреди 26 години. Да се закрие ли комисията по досиетата, да се сринат ли съветските паметници и т.н. други призраци, обитаващи къщата на прехода, се обсъждат със страст, която мислехме, че е останала две десетилетия зад нас. Защо сега, защо след толкова време? Има причина. 

Голямата ни заблуда в началото на т. нар. преход беше, че политиката може да променя културата. Че е достатъчно да премахнем член първи от конституцията, да създадем нови институции и закони и ще заживеем различно. Мислехме, че животът се конструира от политически инструменти. Не си давахме сметка, че животът се конструира от преобладаващия манталитет. Мислехме, че политическите инструменти прекрояват манталитета. Не знаехме, че манталитетът може да прекроява политиката. Вярвахме в демократизирането на България. Не вярвахме в побългаряването на демокрацията.

Сега вече познаваме плодовете на тези илюзии. Към това се прибавят зреещите плодове на следващата ни по хронология илюзия. А тя беше, че членството в НАТО и в Европейския съюз ще въведе стандарти, с които българските управленци няма начин да не се съобразяват. И още по-следващата илюзия – че, ако не се съобразяват, ще бъдат наказвани. Че арогантните български управници ще имат строги началници. Ако някой тогава ни беше казал, че ще се появи мониторингов доклад, който би трябвало да взриви обществото, но то няма да му обърне никакво внимание, защото ще е заето с българо-българска война – щяхме ли да повярваме? През 1989 година воюваха нашите различни илюзии, сега – нашите различни страхове. 

Сега ние малко приличаме на Андрей Кончаловски, който като кубче на Рубик паснал в един миг всички свои въпроси и отговори за Русия, докато наблюдавал една безупречно чиста тоалетна някъде в САЩ. Тогава се запитал: „Какво е общото между осраните обществени тоалетни и неплащането на данъци?” И си отговорил: „И едното, и другото са израз на безотговорността на индивида пред обществото.” Изведнъж му станало ясно, че не е важно кой ще е вождът, а какъв е мужикът. Че не е важен Сталин, а Иван. Че иванизмът ражда сталинизма. И че вождът се задържа толкова по-дълго и си позволява да върши каквото поиска, колкото повече познава манталитета на селяните. Селянинът работи, за да яде, не да трупа. В селската общност финансовият възход на едно семейство се възприема като заплаха. Селянинът иска уравниловка, Русия е страна на уравняването, става му ясно на Кончаловски. И още: „Руската култура е женствена, тя обича силата, силния. Затова руснаците харесват военните и винаги ще изберат по-силния от двама кандидати.” Дългото цитиране щеше да е излишно, ако в тия редове не се оглежда и българската култура и съответно българската политика. 

Основният проблем на българската политика е културен – родовата култура на българина за разлика от индивидуалистичната култура в западните държави. Разликата между индивидуалистичната култура и културата на колектива, рода, племето поставя своя отпечатък върху всичко. В чистия си вид родовата култура в България може и да е била погребана под големия орех в двора на Гераците, както ни учеха в гимназията, но на нейно място дойде груповата. Типични за груповата култура са роднинските назначения, шуро-баджанашките привилегии, предтъргово спечелените обществени поръчки, корупцията. Освен това: витиевато общуване за замазване на неприятни истини,  смесването на бизнеса с приятелството, до степен, при която едното е зависимо от другото. И още: двойните стандарти – един аршин за своите и друг за чуждите, имитацията на правораздаване тип „всички сме равни, но някои повече”.

Политиката в България се провали, защото  подходи с групова, родова, племенна култура към обявената голяма цел да се премине от общество на зависим колектив към общество от самосправящи се индивиди. Не можеш да очакваш да се появят самосправящи се личности, ако политиката не е насочена към отделния човек, а към групи. При такава политика процъфтяват днес една, утре друга група  – Орион, Олипм, Монтевидео, Котараците... А индивидите, които искат да се самосправят, напускат страната на обръчите и отиват в страни, в които и въздухът помага да се справиш сам. Така властта на груповщината превърна България в страна, от която повече се заминава, отколкото пристига. 

Парадоксът е, че ние не можем да работим в екип, точно защото сме хора с групова култура, в съответствие с която започваме да се групираме и вътре в екипа.  Така  екипът се разпада на още по-малки групи, които се съревновават, враждуват, борят се за надмощие, т. е. дърпат и разтягат екипната черга, докато едната група я присвои или всички задружно я разкъсат. /Така сега се разпада Реформаторският блок, който беше най-гръмовният кандидат за разбиване на груповото устройване./ По същата причина у нас  партиите се разпадат и размножават според бройката на лидерите на групичките в общата група, а не според идейни различия. Колкото партията е по-тоталитарна, колкото повече е сглобена по технологията „един лидер юбер алес”,  толкова по-малка е вероятността тя да се разпадне  (По тази причина увеличава подкрепата си ГЕРБ).

И ето ги щрихирани двете армии, които днес воюват  една с друга уж по всички въпроси, а всъщност само по един.

Първата: Предпочитащата сигурността пред свободата. Тя ще ви удави в уверения, че това не е вярно, че цени свободата много, но не по-малко цени солидарността в обществото, социалното отношение към слабите – това при по-интелигентните й представители. По-директните направо ще се позоват на хубавото време при Живков или на възхищението си от Путин. Страховете им заглушават куража. Пленници на родовата култура по нашите ширини, независимо колко уникални индивиди претендират да са. За тях миналото е по-важно от бъдещето.

Втората: Предпочитащата свободата пред сигурността. Куражлиите индивидуалисти, които разчитат на двете си ръце и на главата си. Готови са да предприемат рискове, предпочитат провала пред застоя. Решени да опитват. Отрицатели на стереотипите. Те не гледат в огледалото за обратно виждане, интересува ги животът напред. 
Малко значение има дали ще наричаме времето тоталитарно или демократично, а икономиката пазарна или планова. В крайна сметка животът, който живеем, зависи не от това как наричаме времето, а кой манталитет преобладава в пространството, в което живеем. 26 години след „Времето е наше!“ се води битка за пространството.     

Ключови думи

Коментари

мхм

Много хубав текст, до последните абзаци. И едните, и другите сме един дол дренки, всеки с филма си! Малко ми се стори субективно представянето на "двете армии".

Дими

Ясно. Западняците са готини индивидуалисти, а ние сме селяндури. С изключение на авторката и приятелите й естествено - така че ВИЕ сте селяндури. Симпатично. Малко Путин за пиниз, данъци, кенефи. А чувала ли госпожа авторката за грандиозните схеми за избягване на данъци на най-успелите куражлии-индивидуалисти в хубавия свят?

анонимен

Докато БКП,БСП не поискат прошка за греховете си от българския народ,България не може да се обедини.

Българският селянин винаги е работил за да трупа! Историята на нацията го потвърждава. Това изобщо не се нуждае от доказателство. Единствено "колхозникът", "текезесарят" работи за да яде защото на практика той е одържавен "мужик" – безимотен роб на държавата. Замяната на свобода за сигурност е в самата същност на държавата. Освобождението ни през XIX век смени субекта на властта, османската империя, с национална държава, но обектът остана същият – селянинът–собственик Новият "договор" между държавата и гражданите, Търновската Конституция, даваше всички гаранции за доверие между субекта и обекта на властта. Противоречията в обществото не бяха по-различни от тези в останалите европейски държави и пътищата за регулирането им съществуваха, независимо от историческите превратности. Но на България след 1944г. бе наложена насила политическа система на фактическо робство – правото на собственост бе отречено, свободата на словото и съвестта бе отнета. "Субектът" на властта скъса договора по който "обектът" бе съграждал дотогава живота си. Това "предателство" на държавата спрямо обществото е в основата на "промяната на манталитета" – безвъзвратно бе унищожено базовото доверие между държава и общество. И, като последствие, животът замириса на войнишка тоалетна – точно на войнишка – в казармата отношенията между субект и обект на властта се регулират чрез открито "насилие"; казармата е идеалната метафора на тоталитарния "социализъм". Сгромолясването на "социализма" беше поредния "културен шок" Главната задача сега е да се върне доверието на обществото в държавата. И това може да стане само с връщането на доверието в закона като ненарушим договор между държава и общество. Точно за да се скрие липсата на това базово доверие в закона и държавата са тези гърчове в институциите – в съдебната система, в законодателната и изпълнителната власт. Целият шум е за да се прикрие факта, че днес България се управлява не чрез закони, а чрез произвол. Правото на гражданите на справедливост е ограбено, тоест ограбена е свободата им. А свободата на гражданина е в първенството на закона. Затова всяка промяна започва от там.

Въпрос!

Кога и какво точно е натрупал българският селянин, след като първите бунтове след отхвърляне на османското владичество са на селяните срещу закона за данък възлизащ на 10%от продукцията му?

:)

"Караме /се/ по един-единствен въпрос – караме се дали да изберем сигурност без свобода, или свобода без сигурност" - Така е, но дотук. Другото е представено много сложно, а нещата са прости. Деветдесетте бяха годините на големите илюзии и големите кражби. Обраха банките, т.е. нас, и с ограбеното приватизираха общото, т.е. нашето. Докараха ни до състояние да приемем, че всяко различно е по-добро от това, което е. И дойде Симо Сакса. Хората се поосъзнаха, поокопитихаи и да, постепенно започнаха да променят и манталитета си. Затова "Стига Вече" вече не стига. :) Хората питат "какво предлагаш?", "защо смяташ, че това което предлагаш е по-добро?". Търси се най-малкото зло. При това, о ужас, търсят се аргументи. :)

беден пролетариат

На някои бащите по време на развития комунизъм не познаваха думата ,,данъци,,но знаеха много добре значението на думата ,,привелегии,,

Браво Седларска!

Частният човек си е честен човек. В човешките разговори при Вас прозира лекото неудобство, че сте принудена да си изкарвате хляба при човек, срещу чието нечистоплътно забогатяване сте писали толкова много. За маниера, начина, манталитета. И изведнъж такъв човек - Ваш работодател :))) Съдба, Веси, съдба. И докато Бедровци, Смиловци и разни други дребни душици клепат с мигли и се правят, че не го забелязват, то Вие в приятелските компании очевидно давате да се разбере, че Ви е неприятна цялата ситуация. О да, официалната Ви позиция пред "началството" е, че "съда ще реши", но погледа, погледааааа, как да го скриете. Честен е! Та да се върнем на първоначалната поанта "Браво Седларска"... Да наистина БРАВО! Успели сте да вмъкнете в текста и това откровение: Сега ние малко приличаме на Андрей Кончаловски, който като кубче на Рубик паснал в един миг всички свои въпроси и отговори за Русия, докато наблюдавал една безупречно чиста тоалетна някъде в САЩ. Тогава се запитал: „Какво е общото между осраните обществени тоалетни и неплащането на данъци?” И си отговорил: „И едното, и другото са израз на безотговорността на индивида пред обществото.”:))))) Браво! Повечето твои колеги не го могат. От утре съм сигурен, че една капчица срам от погледа ти ще е изчезнала. За това винаги си струва!

Николов

Г-жо Седларска, статията Ви е интересна и има много препратки към днешния ден, но би било добре да боравите по внимателно с литературните факти. В двора на стария Герак не расте орех, расте бор. Огромен бор,чието отсичане символизира края на патриархалния свят в българското село.

Аквински

Как пък все ще се намери по някой литератор, нацелил точно поантата в текста. :)

Той шефът на Седларска си е плащал данъците бе! Несправедливо го обвиняват. Той не е селянин - работи, за да трупа, а не за да яде. И тоалетната му не е осрана като кенефите на Путин, а е с боров аромат.

Ако не ви е ясно, че написаното от госпожа Седларска е отвъд отношението началник-подчинен напразно са ви учили на грамотност и посещението ви в този сайт е, за вас, случайно. Истината няма началници. Та, по-добре ще е да опонирате на автора по същество, не с лични нападки. И, като не го правите, на дело признавате правотата ѝ.

Ворошилов

Не, не е така. Колкото и да му се иска на интелектуалния елит на България да изкарат виновни народа и манталитета, няма да стане, не могат да го аргументират. Липсата на лидери, на политически кадърни хора, превръща България в жертва на други УСПЕШНИ политици(в чужбина). А защо УМНИТЕ хора не са в политиката - ами защото това е играта срещу България, именно умните да бъдат изхвърлени, за да може народът да поиска ПРОМЯНА И НОВО РОБСТВО. Това е обяснението защо ни държат под Ботуша на мутри като Борисов. Той е удобен, защото една демокрация не може да оцелее дълго под ръководството на БЕЗПРОСВЕТЕН лидер. Сложните институции и правила на демокрацията, стават излишни в ръцете на подобно неинтгелигентна маса.

Аман от конспирации ! В случая напълно важи златното правило "Не подозирайте зла умисъл там където всичко може да се обясни с глупост ."

Каменов

Госпожо, прочетете този материал, интересен е за хамериканската "свобода на словото ", как те я разбират, и как я налагат по света и тук.Понеже нищо не пишете хамериканско, така че този материал ще ви попълни статията -a-specto.bg

"При такава политика процъфтяват днес една, утре друга група – Орион, Олипм, Монтевидео, Котараците... " - Нещо запецнах на Монтевидео. Виж, Монтерей е друга бира. :) "Бесни страшни пенсии (БСП)", по времето на Йовчев, естествено.

mardafi

Мда тази статия ще бъде плюта защото ни разкрива - а какъв вой беше когато разбрахте, че сте лош матриал - такива сте българите - женски полови органи

мокрица

Сигурност без свобода, или свобода без сигурност.....Ако скромното ми коментарче е политически коректно, ще напиша, че авторката се е опитва да се справи с предизвикателството да извади максимума от мисловна конструкция, разположена по остта "или-или". Но на мен политическата коректност ми прилича на постановено със закон самозадоволяване, което вече наблюдаваме на живо по телевизията и понеже ме отвращава, та казвам само "постничко". Кой твърди, че не може да има и сигурност, и свобода? Вероятно онзи, който не просто мисли, пише, живее и припечелва от клишета, но и за когото моралните съображения са досадна пречка, а възможността да мислиш самостоятелно е като скок в празен басейн. Всяко общество, понякога дълго лутайки се в лабиринта към демокрация, намира баланса. А на нас, поради 70-те и повече години опит да ни бъдат набити в мозъците сърпа и чука, ни е нужна нещо като гражданска реанимация, за да не могат всякакви извратени и изповядащи човекопогубващи теории, да ни навестяват. И все пак мисля, че сме достатъчно свободни и относително сигурни, за да кажем на въоръжените до зъби с клишета: "стига глупости"! Времето, светът и даже българската действителност не са лесни за анализиране и опорните точки избиват като гнойни пъпки!

GD

Колкото до заключението, че "Селянинът иска уравниловка" - това е абсолютна глупост. Който и да го е казал, Андрей или Никита, не го вземайте за истина, Седларска. Те и двамата са големи художници, но са заседнали във времето на СССР и на "Калина красная". И Вие така - пишете красиво и емоционално, но като се замисли човек, вижда, че в думите Ви няма смисъл. "Сигурност срещу свобода", "индивидуалисти срещу колективисти" - дрън-дрън. Що не цитирате и Айн Ранд? Или я оставяте за друга статия? Колкото до селяните, ако сте учили история, вероятно сте чели, че милиони 'кулаци' са били изтребени в СССР - всички(!!!), които са работили за да трупат, а не само да ядат. Както и у нас. Да бяхте залегнали малко над политикономията - даже по наше време и от "Капиталът" можеше да се разбере много за обществото... Помислете малко върху думите на предишните коментари за върховенството на закона, за групите и за индивидите... Иначе, както винаги, възбуждате духовете и давате храна за размисъл. Благодаря.

Фен

Всеки един от коментарите само утвърждава правотата на авторката. А дали е уместно или целесъобразно да коментираме бор-чвор или бор-кор е растял в двора на Гераците, всеки да си отговори сам.

:)

"Колкото партията е по-тоталитарна, колкото повече е сглобена по технологията „един лидер юбер алес”, толкова по-малка е вероятността тя да се разпадне (По тази причина увеличава подкрепата си ГЕРБ)." - Много внимателно следях позициите на РБ, позициите на ДСБ по отношение на тоталитарното. Дълбокото ми убеждение е, че лечението срещу тоталитаризма са мажоритарните избори. Сега вече позициите са на масата и всеки поинтересувал се ги знае. Да, надявах се на по-радикална алтернатива в тази посока, но уви. А Седларска и другите, които припяват същия рефрен, за да защитят тезата си, трябва да ни убедят, че мажоритарното е тоталитарно.

:)

Мажоритарното рано или късно ще пробие. На местните избори не гласувах за съветници, изобщо не взех бюлетина /грешка, но това е друга тема/. Други явно са проявили творчество в протеста си срещу пропорционалните избори. От там са многото невалидни бюлетини за съветници. Напъните на РБ да представят нещата по друг начин са смешни. Хората намериха начин да изразят отношението си към Местан и Радан за мажоритарността. А дали това е колективизъм, или индивидуализъм, оставам на авторката да прецени.

Николов

Абе фен, как да не се коментира дали е бор или орех,знаеш ли ,че никой, дори Гладуващият до 30 години, няма право да променя и запетайка от литературна творба. Явно е ,че и ти си чел само "Винету"

astrosun

Браво Госпожо! Статията ви удря точно в десетката!Поздравления за смелостта да напишете всичко толкова кратко,ясно и разбираемо.Аз съм от онези които са избрали свободата без сигурност и се боря от години развивайки и отстоявайки собствената си индивидуалност,но в последно време виждам как хората като мен се превръщаме в малцинство и това ме тревожи.Но оставам тук и няма да емигрирам освен ако положението не стане нетърпимо и трябва да се махна за да оцелея и да се съхраня.Човешката еволюция винаги е индивидуална-колективно"просветление" няма!Манталитетът на човека се променя отвътре с индивидуални усилия,а не с групово-стадни лозунги и контрол.

Браво за мнението и точния коментар! Малцина сме, а ама сме сила, която все още дори не си знае възможностите!

анонимен

Дървото в двора е било ашладисано и не търсете символика.Другарите партийни агитатори бяха царе на най смешните символи с които ни водеха към светлото бъдеще.

Развеселен

много интересен анализ, в характерния за авторката висок стил. Но според мен не бива да има избор - трябва свобода И сигурност, а не или-или

Тина

В ХХI век в Европа изборът "сигурност или свобода" не би следвало да съществува. "Високият стил" не е аргумент, защото разсъждения по темата са безсмилени. На "революционерите" от коментарите мога да кажа, че излишния патос на подобни места е жалък.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.