Най-странното в „Мегадет” е само едно - че всъщност всичко е странно.

Освен страстно влюбените в Йосиф Кобзон, сигурно цялата останала част от меломаните знае, че бъдещият основател на „Мегадет” Дейв Мъстейн е изхвърлен като мръсно коте от „Металика” сутринта на 11 април 1983 г. Поради пиянство, наркотици, „агресивно поведение и сблъсъци с колегите” още преди реализацията на първия им албум – Kill 'Em All

Което не пречи „Металика” да черпят с кофи от композиторския му талант в този и в следващия албум - Ride the Lightning . Само вижте колко песни свирят до днес от тези две тави. Името на Мъстейн стои официално като съавтор в цели 6 парчета от двата албума.

Така или иначе историческата първа крачка на „Металика" към пантеона на славата - Kill 'Em All излиза на 25 юли същата година – 1983. Без Мъстейн, а с мургавото скромно китаристче, на група Exodus – брилянтния Кърк Хамет.

Никой дотогава не е свирил така бързо и така яко! „Металика” налагат The Four Horsemen, но сърдитият, пиян, лош, риж уволнен китарист ги... помита с The Mechanix - неговият два пъти по-бърз и по-як прочит на същата песен. Ето оригинала, който дори си няма видеоклип.

Когато човечеството е влюбено в новата си играчка - атомната бомба, е много популярна мерната единица за един милион жертви от евентуалния взрив - megadeath. Ето го и шантавото име на шантавата група на шантавия уволнен китарист.

Докато "Металика" обират суперлативите дори на имена като Йоко Оно, Мъстейн продължава да се бори с призраците им и за собствена физиономия. Ако не по-рано, със сигурност постига това с Peace Cells от 1986 г. Траш светът е наясно, че си има работа с гений, който въоще не възнамерява да живее на сянка под старата слава и да издава кавъри на Master of Puppets.

Новата не-Металика е толкова прекрасна, че и до ден днешен има разбира се по-малко, но пък супер верни почитатели.

Всичко в Мъстейн е особено. Като се започне от това, че за пръв някой пее, без да си отваря устата...

Или прави траш метъл в дует с мацка и отчасти на френски...

Когато бе в София за пръв път през 2005 г., титанът с кисела физиономия и Gibson Flying V изтърси едно "Добър вечер" след... осмата песен. И пак млъкна. А обичайните „Вие наистина сте – дъ фъкин – най-страхотната публика в живота ни” (и това всяка вечер) или „Не ви чувааааам...” май нямам спомен да съм го чувал да произнася.

През годините изглежда, че Мъстайн се бори с целия свят и най-вече със себе си. Със зависимостите и демоните в главата си. Може би затова и пописва ето такива красоти.

Мъстейн и "Мегадет" никога не са получавали или дори номинирани за "Грами" или MTV-награда, макар че музиката им е обичана от милиони и влиза дори във филми.

Сред "невинните странности" на калифорниеца е да се обгражда с гениални музиканти и после... да ги разгонва като пилци. Спомнете си само тандема Марти Фрийдман-Ник Менза.

По-късно Шон Дроувър и Джеъмс Макдонъх бяха споили истинска атомна ритъмсекция. И естествено днес и двамата не са членове на бандата. Всичко се върти и изпада от вътележката на егоцентризма на Мъстейн.

Такъв чешит е, че дори на онова историческо събиране на "Голямата четворка" на стадион "Васил Левски" през 2010 г. точно на него му се падна да пее под дъжда.

Ето нещо от тогава без: "Оу, йеааа, Софиаааа, тука ли стееее... не ви чувааааам".

Днес Мъстейн е вярващ християнин и примерен баща на две деца, оцелял след алкохола и наркотиците, черната магия, нелечимото заболяване на гръбнака и... "Металика".

Очаквате го на 7 юли в "Универсиада", нали?