„Да, чувстваме се застрашени и щяхме да бъдем уязвими още повече, ако не бяхме станали членки на НАТО през 2004 г. и на Евросъюза през 2007 г.“

Така отговаря президентът Росен Плевнелиев на въпроса „Чувства ли се България застрашена от кризата в Украйна“ на френското издание „Експрес“.

"Няма да мога да се отблагодаря достатъчно на всички онези, които допринесоха за този цивилизован избор, който днес е основата на нашата сигурност, защото е вярно, че сега не си правя никакви илюзии за днешна Русия", продължава държавният глава в интервюто.

"Станахме свидетели на промяна в методите на Кремъл – виждаме една нова политика, по-националистическа и агресивна спрямо онези, които бяха наричани „близката чужбина“ на СССР. Първо беше Крим, после същият сценарий се повтаря в югоизточна Украйна. Кой е наред?", пита Плевнелиев. И сам отговаря – може би Молдова, може би Балканите? "Знаете ли, че от началото на украинската криза не минава нощ, без български изтребители да излетят, за да прехващат руски самолети, изпълняващи враждебни полети над Черно море?", допълва той. "Само за два месеца нашите бойни самолети направиха полети, колкото през последните 20 години. Това ли е новото нормално положение? Това ли е Европа, която всички ние искахме толкова много", риторично задава въпрос президентът.

Вярно е, че България е русофилска, заявява той на припомнянето, че по комунистическо време България е била известна в света като 16-а република на СССР. Но, ако обичаме – културата, музиката и руската литература, това значи ли, че трябва да оправдаем инвазията в Крим? Ние сме най-вече и преди всичко проевропейска държава.

И обратно – руският проект е антиевропейски по съдържание, по ценности, по визия за света и за обществото. Не забравяйте, че в Русия, Евразийският проект, скъп на Путин, е представян като велик проект, „стигащ от Лисабон до Владивосток“ и който изключва и игнорира Евросъюза като такъв", подчертава Плевнелиев.

"Затова съм учуден от реакцията на много български политици, които твърдят, че не трябва никога да се опълчваме на Русия. Дали са забравили, че ние сме членки на ЕС? Че ние принадлежим на европейското семейство и трябва да защитаваме ценностите на това семейство, между които са толерантността и правовата държава, разсъждава българският държавен глава. А що се отнася до газа – той трябва да е стока, а не оръжие", категоричен е той.

"Генерално, както у нас, така и в Европа има два начина за правене на политика към Русия. От една страна са всички, които са движени от собствения си интерес, а от другата – всички, които са привързани към ценностите", обяснява Плевнелиев. Но, за какви интереси може да се говори, когато в един случай се спазва закона, а в друг се погазва?

"Дали Европа е достатъчно твърда към Кремъл?, пита той. „Не. Европа е пример за целия свят със своя хуманизъм и демократичното си развитие, включително източните части на континента. И точно това е поставено на карта от кризата в Украйна. Защото не става дума само за тази страна, но и за оцеляването на Европейския съюз. Ако клекнем днес, нашият съюз не само ще бъде дестабилизиран, но и делегимитиран като демократичен модел в очите на всички, които мечтаят да се присъединят към него. Мисля най-вече за нашите балкански съседи, които познаха войната и етническото прочистване. Да не ги разочароваме!“, изтъква президентът. 

Най-големият кошмар ще бъде, ако европейците от югоизток отново бъдат поставени в редицата на жителите от второстепенната зона, от периферията на Европа. Това ще бъде връщане към XIX век, заявява той. Или с други думи това е точно, което очаква Кремъл. Да не забравяме, че всички войни в Европа са започвали заради сблъсък на интереси на великите сили в тази прословута периферия", посочва българският президент. Трябва да покажем - ние европейците, че сме научили уроците от историята. Не великите сили, а самите украинци трябва да решават бъдещето си, заключава Плевнелиев.